Отвсякъде ни залива информация за глобалната икономическа криза. Както и идеи как да оцелеем в такива условия. А какво се случва с дизайна по време на криза? В американското медийно пространство тече гореща дискусия: обича ли дизайнът кризите?* Някои автори считат, че дизайнът е от индустриите, които са донякъде защитени от икономическите сривове. Основание за това са известни примери от недалечната история: през 30-те години на миналия век, когато модернизмът процъфтяваше въпреки депресията или втората половина на 40-те, когато Италия се очерта като най-динамичния център на световния дизайн при възстановяването си в следвоенните години. Други автори обвиняват популярните телевизионни предавания за дизайн и декорация като тези наHGTV, които се сравняват с дяволско зло, че насърчават свръх-консумация.
При последната рецесия през 90-те дизайнерите отговориха чрез работа с евтини материали и намерени предмети. Темата за повторно използване или рециклиране на предмети и материали днес отново е актуална, но вече не само заради грижа към природните ресурси.
Ето няколко оригинални идеи: вместо да използват възобновяващи се материали, дизайнерите от британската компания Reestore използват употребявани продукти или части от тях. Светещата масичка Silvana, създадена от създателя на Reestore - дизайнера Max McMurdo - е направена от барабан на пералня и полирано стъкло за плот. Той е известен със способността си да създава функционални мебели от отпадъци или вече ненужни предмети. Други популярни техни продукти са фотьойла Annie от количка за пазаруване и дивана Max, направен от чугунена вана.
А компанията Stuart Karten Design от Лос Анжелис предлага на американците вместо да крият доларите си под матраците, да ги използват за абажур - стотици от тях са окачени на проектирания от тях полилей Kurrency. Целта им, според собственика на компанията Stuart Karten , е да предизвикат колкото може повече разговори по темата кой ги има, кой ги контролира и как те влияят върху хората и политиката. Авторите са предвидили варианти и в песос и евро.
Двете най-важни събития в света на мебелния дизайн в началото на годината – панаирът в Кьолн и Парижкото изложение Maison et Objet отбелязаха значителен спад на посетителите, а на панаира в Кьолн и липса на някои от най-големите производители. Факт е, че в трудни времена хората се обръщат назад, за да видят как техните предшественици са справяли, или да се опрат на признати вече майстори и постижения. Най-забележителната част от панаира в Кьолн според наблюдателите бяха преиздания на мебели на утвърдени дизайнери от миналия век и предложенията на младите таланти. ClassiCon представиха мебели на известния бразилски дизайнер Sergio Rodrigues, за когото се твърди, че е отговорен за оформянето на Бразилската естетика през средата на миналия век и днес все още продължава да й оказва влияние.
Ligne Roset също предложиха четири преиздания на класически модернистични мебели на Pierre Paulin.
Другото средство, към което обикновено се прибягва във време на социална несигурност и икономически спад, е цвета - за ободряване и успокоение. Примерите се много: от Gerrit Rietveld и неговия Red and Blue Chair 1(917 г). до въздействащия дизайн на италианската група Memphis през 80-те цветът е вдъхновил много от т.нар. икони на дизайна. Това е и едно от ‘лекарствата’ срещу кризата, предложени от Maison et Objet през януари в Париж – многоцветност. Предметите се обличат в цвят, но с графичния език на компютрите – в разноцветни пиксели като дивана Rue du Jour на Cristphe Delcourt.
За разлика от Кьолн и Париж, обаче, на ежегодния мебелен панаир в Стокхолм този месец сякаш малко се беше променило. Но това вероятно е естествено, защото излишеството никога не е било на дневен ред в Скандинавския дизайн. Принципите му за простота, трайност, високо качество, екологичност и практичност без лекомислени украси сякаш най-точно отговарят на изискванията на времето. Независимо, че в предишни години някои критици са го определяли като малко скучен и неспособен да реагира на променящите се времена и новите изисквания, както пише сп. Wallpaper*, „Сега те се смеят последни, докато някои защитници на бомбастичния дизайн се покриват в сянката със своите претенциозни позлатени творения”.
В отговор на кризата там се появи маса с колан – „да ограничава повърхността й, за да не се разрасне извън лимита”, както обяснява авторката, младата шведска дизайнерка Anna Kraitz . Масата е част от нейната колекция за компанията Kallemo.
Дизайнерите по дефиниция умеят да решават проблемите, да поглеждат под различен ъгъл към тях и да разработват находчиви решения. Това всъщност е и ролята на дизайна – да повишава качеството на живота ни. И ако през последните години дизайнът беше започнал да се възприема като изкуство, с модата на лимитираните серии, появата на множество галерии за дизайн и неимоверно високи цени на аукциони за мебели и други предмети за интериора, вероятно „през идващите бедни години ще има по-малко дизайн, но много по-добър дизайн” – думите са на Paola Antonelli, главен куратор за архитектура и дизайн в Музея на модерното изкуство.
И не само под натиска на икономическата криза, но и заради нарасналата отговорност на потребителите към това какво купуват и как то влияе върху околната среда, дизайнерите все по-често ще използват възобновяващи се природни ресурси и все по-често ще се опитват да да създават предмети с дълготрайна стойност и високо качество, но добре проектирани с реални естетически качества, а не показна еко-съвест или спестовност. Зашото някои от тези мебели, направени от рециклирани продукти често гълтат толкова време и материали за създаването им, че влиянието върху околната среда е по-скоро негативно.
Още за дизайна и рецесията можете да видите тук и тук.
-----------
* това е оригиналът на текста ми, публикуван в Капитал Лайт вчера
Comments