Sunday, July 03, 2016

Алис Росторн - дизайнът днес е действащата сила на промяната в обществото*

Това е оригиналният текст на интервюто ми с Алис Росторн - може би най-известният дизайн критик, гост лектор по време на One Design Week 2016, публикувано вчера в Дневник:
 по време на форума -снимка © Lina Krivoshieva

 "Дизайнът е една от най-мощните сили в нашия живот. Той е толкова вездесъщ, че от него зависи как ще се чувстваме и какво ще правим , понякога без даже да забелязваме. Когато се използва разумно, тази сила може да ни донесе удоволствие, възможности за избор, сила за справяне с проблемите, почтеност и много повече. Но ако се злоупотребява с нея, последствията могат да бъдат смущаващи, дори опасни." Това са думите на Алис Росторн, един от най-известните и авторитетни дизайн критици, от последната й книга "Hello World: Where Design Meets Life"(2013), която цели да постави  дебата за съвременния дизайн в рамките на историческия контекст. За нея паола Антонели, куратор за архитектура и дизайн в Музея за модерно изкуство MoMA в Ню Йорк казва, че е "единственият, най-добрият дизайн критик в целия свят ".

Алис Росторн завършва история на изкуството в Кеймбридж, но започва работа като кореспондент за Financial Times в Париж, отговарящ за творческите индустрии. А след това е назначена за директор на Design Museum в Лондон до 2006, когато става дизайн критик на глобалното издание New York Times. Била е председател на консултативната група по Дизайн на Британския съвет, лектор в TED, участник в съвета по дизайн на Световния икономически форум в Швейцария и е често канен участник във важни международни дискусии, посветени на дизайна. Автор е на десетки есета в множество книги за дизайна, сътрудничи на уважаваното списание за съвременно изкуство Frieze.

По време на лекцията си за ролята на дизайна на конференцията TED през май тази година Алис Росторн казва: "... всички наистина вдъхновяващи дизайнерски проекти имат едно общо нещо: те започват с една мечта. И колкото по-смела е тя, толкова по-голям подвиг ще бъде необходим, за да се постигне тя. Ето защо най-големите дизайнери са почти винаги най-големите мечтатели, бунтовници и ренегати." И го доказва с интересни реални примери от историята на дизайна - същото, което направи и по време на форума на One Design Week в Пловдив миналата седмица.

- Кога открихте за себе си силата на дизайна?

- Баща ми беше машинен инженер, преди да стане бизнесмен собственик на инженерингови фирми. Той косвено повлия на любовта ми към дизайна, защото той е креативен по практичен начин и винаги се е захващал с големи строителни проекти. А майка ми беше учителка със специализация в сферата на  изкуството. Тя ме научи да имам абсолютно доверие на моята визуална преценка. Но никой не говореше за "дизайн", поне докато не започнах обучението си по история на изкуството в Кеймбридж в края на 70-те, когато реално го открих. Започнах да чета списания като Domus и Abitare, които пишеха за дизайна така, като трябва да се пише. Тогава разбрах, че дизайнът е съвкупност от всички мои интереси - съвременното изкуство, история, кино, мода, политика, музика и архитектура.

- Каква е Вашата определение за добър дизайн?

- Разбирането ни за това какво е добър дизайн се променя с течение на времето, тъй като то е една постоянно развиваща се концепция и е комбинация от качества. Ако аз трябва да определя кои са безспорните компоненти на добрия дизайн, бих казал, че първо и най-важно е той да изпълнява своята функция. Друг задължителен компонент е да бъде отговорен, както от етична гледна точка, така и по отношение на околната среда. Също така трябва да вдъхновява живота ни по някакъв начин - дали ще ни открие някаква нова дейност, която е особено привлекателна, или защото даден дизайнерски проект изпълнява своята функция чрез решаване на сериозен проблем в живота ни.

- В книгата си "Hello World" казвате, че искате да оспорите погрешната представа за дизайна като стилистично средство - три години след публикуването й все още ли е необходимо да доказваме колко по-всеобхватна е ролята на дизайна от тази ограничена представа?

- Да, и заради това, дори и в социалните медии като Tweeter, Facebook  и от миналата година  в Instagram аз реших да публикувам примери - по конкретни поводи или по теми по мой избор за всяка седмица, които демонстрират какъв мощен инструмент може да бъде дизайнът в толкова много различни области на живота ни. Съвременният дизайн се променя постоянно и в същото време оптимизира и улеснява ежедневието ни.

- Кои са любимите Ви теми или може би най-важните за Вас?

- Не мисля, че има такава - в дизайна, както и в другите дисциплини различни проблеми възникват по различно време и в тази бързо променяща се икономическа и политическа среда, в която живеем , дизайнът трябва бързо да откликва с решения на възникващите проблеми. А с работата си дизайнерите допринасят за големите промени в обществото.

- Мислите ли, че се наблюдава тенденция на разширяване на рамките на дизайна и нарастване на интереса и броя на проектите, свързани повече с решаване на социални и глобални проблеми с голям ефект върху обществото?

- Наистина има голям интерес към дизайн за обществото и се наблюдават все повече конкретни примери за амбициозни социални проекти. В моите лекции аз обичам да разказвам за работата на дизайн групата Participle за "редизайн" на социалните услуги като грижата за възрастните хора, за работата с младежта, безработицата и хроничните заболявания. Тя доведе  до значителна положителна промяна в живота на много хиляди хора в цяла Великобритания и социални резултати на много по-ниска цена.
Живеем във време на промени, когато основни платформи като груповото финансиране, така наречените 'облачни технологии' и социалните медии дават по-голяма свобода за професионални дизайнери и достъп до повече ресурси за реализация на идеите им. Някои от любимите ми примери за това са в Африка, където ново поколение дизайнери се възползват от  невероятните възможности, които предоставят технологиите IoT (Интернет на нещата), за  подобряване на здравеопазването в страните, където повече хора вече имат достъп до мобилни телефони, отколкото до  чиста течаща вода.
 Лекият лесен за сглобяване прототип на подслон, разработен от Фондация Ikea заедно с Агенцията на ООН за бежанците е една от най-важните разработки на дизайна за изминалото десетилетие. Този необичайно чувствителен и интелигентен отговор на дизайна към предизвикателствата на бежанската криза не само обещава да предостави крайно необходим подслон за хора в окаяно положение, но също така и по-устойчиво и привлекателно място за  живеене, вероятно за няколко години, преди да преминат към постоянни жилища.  
Един друг много амбициозен и силно противоречив проект е идеята на младия датски изобретател и предприемач Боян Слат, основател на The Ocean Cleanup Foundation, за начин за почистване на световния океан от пластмасовите отпадъци, за който също ще говоря по време на лекцията си тук.
Така че, да - докато преди десет години мечтата на много студенти, изучаващи дизайн, беше да се превърнат в нещо като мини-копия на Филип Старк, днес е много по-вероятно да се стремят към ограничаване на кризата на околната среда, предефиниране интерпретацията на половата идентичност от дизайна или да намерят променящи живота ни приложения на непрекъснато появяващите се нови технологии.  Дизайнът днес е действащата сила на промяната в обществото.
 Share

Friday, March 18, 2016

Баня на годината - проекти, които си заслужава да се видят

Приключи конкурсът на Идеал Стандарт Баня на годината и сега мога да покажа кои са проектите, които лично на мен много ми харесаха. Някои от тях изобщо не бяха сред номинираните, но според мен си заслужава да им обърнете внимание:


БИСЕР ГЕОРГИЕВ - TONIC_II: "В проекта си искам да наблегна на осветление което подчертава облите форми на колекцията TONIC_II"

Макар и малко мрачна, банята отговаря на всички изисквания на категорията и е с една от най-директните обосновки.

ИГНАТ ГЕОРГИЕВ - ИДЕАЛНАТА БАНЯ TONIC II





BATHROOM "SENSE"- "ЧУВСТВО" / БОРИСЛАВА ПЕТКОВА

ПЕТЪР ТРАЯНОВ - CONTRASTO

- една много уютна баня, която също остана незабелязана, а тя показва модерното виждане на банята като място с много функции.Използвани са мебели, които са устойчиви на влага, модерни като дизайн и чудесни като акцент.

РОСЛАВА ДЖАМБАЗОВА- THINK_NOW

 - една баня със специална атмосфера, обмислени детайли и възможност за цялостен контрол чрез система за управление. За съжаление също не беше сред номинираните.


Много се радвам, че като цяло проектите тази година показват по-голям професионализъм, по-добро познание за възможностите да имаме максимално удобство и функционалност в банята и по-добро разбиране на професията интериорен дизайнер. Което до голяма степен е заслуга и на този конкурс на Идеал Стандарт.

Friday, March 11, 2016

Най-новата тенденция в дизайна на бани в България

Поне според това, което показват проектите в конкурса Баня на годината 2015.

Знаете ли как без особени конструктивни промени да увеличите двойно функционалността на банята си? Много просто - като добавите втора мивка. Тази допълнителна инвестиция ще ви спести много време и нерви сутрин, когато бързате за работа и чакате ред за банята. Защото са малко апартаментите, които разполагат с втора баня, дори и по-големите по размер. А често те се обитават от повече от двама души.
Тази тенденция да се слагат по две мивки в банята съвсем не е нова по света, но за България тя едва сега започва да ставя популярна. Забелязва се ясно при тазггодишните проекти в конкурса Баня на годината на Идеал Стандарт:







 - почти половината от проектите в категория

ИДЕАЛНАТА БАНЯ TONIC II.  

Както и повече от половината в категория ИНОВАТИВНАТА БАНЯ.
Интересно е да се отбележи, че това се случва за първи път тази година. 
От друга страна е странно, че в категория ОПТИМИЗИРАНАТА БАНЯ  само два проекта предлагат втора мивка. А според мен това е една чудесна оптимизация, която изисква само еднократно увеличаване на инвестицията, а не винаги е свързана с много повече площ.

Thursday, February 18, 2016

Професията ИНТЕРИОРЕН ДИЗАЙНЕР

Тя отдавна вече не е нова за България, но очевидно все още има нужда да се обяснява какво точно прави интериорният дизайнер и защо всеки клиент би имал полза от неговата помощ. И каква е разликата между интериорния дизайнер и декоратора, например. По-долу ще видите международно приетото описание на професията интериорен дизайнер и отговор на всички тези въпроси. Статията съм я писала преди повече от 15 години и за пръв път излезе в трети брой на списанието ДМТ от 2000 година!
По-късно започнах да намирам цитирани и нецитирани извадки и копия на тази статия в различни сайтове и блогове - явно темата все още е актуална и затова копирам публикацията си и тук:

Необходима ли е професията дизайнер

Теменужка Захариева* 
Дефиниция на професията дизайнер на интериора, приета от Международната федерация на дизайнерите на интериор през 1983 г.: “Професионалният дизайнер на интериор е човек, квалифициран чрез образование, опит и признати умения, който:
▪ идентифицира, проучва и творчески решава проблеми, отнасящи се до функциите и качеството на интериорната среда
▪ осъществява услуги, свързани с интериорни пространства и включващи програмиране, проектен анализ, пространствено планиране, естетика и контрол върху процеса на работа, използвайки специализираните си познания по конструкция на интериора, строителни системи и компоненти, строителни разпоредби, оборудване, материали и обзавеждане
▪ подготвя чертежи и документи, свързани с проекта на интериорните пространства, за да подобри качеството на живот и защити здравето, безопасността и благополучието на обществото.”

Прелиствайки различни вестници и неспециализирани списания, на всеки от нас се е случвало да попадне на думата дизайнер. Обикновено се оказва, че трябва да разбираме моден дизайнер, независимо че модата е само една минимална част от света на дизайна. Причината за това, струва ми се, не е в ограниченото мислене, а в липсата на достатъчно информация в пресата и все още незаслужено слабата популярност на професията като цяло. От друга страна, все повече се увеличават възможностите за избор на мебели, материали и аксесоари за обзавеждане, както и броят на фирмите, които ги предлагат.

Защо е необходима професията дизайнер на интериора? Не защото е модно или защото всеки сам не може някак си да се обзаведе, а защото обзавеждането не включва само закупуване на нови мебели, нито дори и нови тапети, плочки или пердета. Всички имаме собствен вкус и идеи за това как трябва да изглежда нашият дом. Но не всички имаме информация как може да се реализират идеите ни. И дали те ни осигуряват максимален уют, удобство и безопасност? Дали не е възможно да ги осъществим с по-малко разходи и главоболия?"
Задачата на дизайнера на интериор (за кратко по-нататък ще използвам съкращението ДИ) е да осигури на своя клиент най-доброто обзавеждане с възможно най-високото качество, което може да си позволи съобразно с бюджета му. Качеството обаче е нещо, за което всеки има своя собствена представа.

Изясняването на идеите за предстоящия проект е първият и най-важен етап от осъществяването му. В процеса на работа ДИ се запознава с вкусовете и навиците на клиентите си, за да може максимално да удовлетвори техните функционални и естетически изисквания и едновременно с това да предложи най-ефективно решение на поставените задачи. За осъществяването на проекта ДИ предлага по няколко варианта: схеми с най-обща концепция, подробно разположение на групите мебели, план за осветление, цветови комбинации и т.н.

Когато е постигнато съгласие по общата концепция на дизайна, ДИ осигурява подробни чертежи за всеки един от елементите на проекта, както и мостри на предлаганите материали за обзавеждане – интериорен текстил, тапети, цветни схеми. Той е лицето, което може да осигури реализацията на проекта, да координира цялостната работа по изпълнението му. ДИ може да ни бъде полезен както при проектирането на големи търговски и офиспространства, така и при по-малки проекти – например само при ремонта на една малка стая или за проектиране на ново бюро в детската стая. Той би могъл само да ни посъветва за най-доброто, което пазарът предлага за решаване на нашия проблем, или да ни запознае с последните тенденции в областта на интериора и мебелния дизайн.

При проектиране на интериора дизайнерът използва знанията си за дизайн,безопасност, осветление, пропорции и цветни хармонии. Той е запознат много добре с използваните материали, тяхното умело съчетание, устойчивост и качество. ДИ трябва да бъде в състояние да прецени до колко съвместими стилово са мебелите, предметите и материалите от интериора.Най-добрият вариант за успешна работа е, когато архитектът и ДИ работят съвместно още от самото начало и взаимно се допълват в полза на клиента. Така всички възможни проблеми, свързани с несъответствие между желаните функции на помещенията и тяхното разпределение или с начина им на реализация, могат да бъдат преодолени още в  самото начало с минимални разходи на всякакви усилия и средства.

Дизайнерът на интериора не е декоратор. Работата на декоратора е много по-ограничена и се фокусира повече върху украсата на дома, свързана главно с подвижните елементи: пердета, килими, мебели и дребни предмети за украса като картини, вази и огледала, или с избора на тапети и подходяща цветова схема. При работата си дизайнерът на интериора поставя ударението повече върху основното планиране и функционалния дизайн на вътрешните пространства, отколкото на декорацията. Той решава също така технически проблеми като осветлението и акустиката.

С повечето други професии ние обикновено се съобразяваме, признавайки си, че юристът например знае правната материя по-добре от нас, потискайки съмненията си или първоначалното си недоверие. Приемаме и болката при зъболекаря, знаейки, че той е квалифициран да се справи по-добре от нас с проблема ни. Да приемем работата на дизайнера на интериор обаче се оказва доста по-трудно, тъй като процесът, свързан с дизайна, не се очаква да бъде полезен, нито да бъде извън нашата компетентност. Клиентите все още вярват, че това е просто процес на прилагане на добрия вкус, който те самите биха могли да осъществят, стига да имат достатъчно време. Това погрешно мнение се променя постепенно, особено в страните, където се прокарват вече специални лицензирани правила, които признават и регулират професията като една от основните, допринасящи за подобряване (или заплашващи) здравето, безопасността и благополучието на нейните потребители. Известни са случаи на пожари в хотелски сгради, където животът на посетителите е бил в опасност не поради архитектурна грешка на конструкцията на сградата, а заради токсичните газове от изгорелите материали, избрани от дизайнера на интериора. Такива грешки в големи търговски пространства могат да бъдат фатални.

Въпреки, че не е съвсем “млада”, професията дизайнер на интериора вече навлиза и у нас. Цитираната по-горе дефиниция на Международната федерация на дизайнерите на интериор е приета през 1983 г., но самата федерация е създадена още през 1963 г. в Дания като група от професионални общества и образователни организации от цял свят с цел да се повишат стандартът на работа и авторитетът на професията. Освен нея в света съществуват множество професионални организации със своите правила и изисквания за членство, на първо място между които е изискването за професионално образование и опит.Темата за професионално образование е обширна. Самата професия дизайнер, част от която е и професията на дизайнера на интериор, е много обхватна. Това е резултат от факта, че дизайнът е навсякъде около нас, във всички сфери на живота и ролята му нараства все повече във всекидневието както у дома, така и в големите офиси и бизнессгради. Добрият дизайн може да привлече повече клиенти, да създаде привлекателен образ на фирмата, да внушава идеи и представи. 

Тенденцията на увеличаващ се интерес към дизайна като цяло важи в пълна сила и за интериора. Все повече нараства броят на специализираните и популярни издания, увеличава се и броят на дизайнерските фирми, предлагащи услугите си и в областта на интериорния дизайн. Вече се счита за задължително представянето на триизмерен компютърен проект на клиента, което обаче, понякога помага да се скрие липсата на цялостна концепция.

В страните с натрупан опит в тази сфера се наблюдава ориентиране на интериорния дизайн към два противоположни полюса: все по-силно обособяване на работата в мащабни проекти, изпълнявани от големи фирми с многоброен персонал, или малки индивидуални проекти за частни жилища или малки търговски интериори. Последните рядко биха заинтересували големите дизайнерски фирми и най-често те се осъществяват от индивидуални професионалисти, които са в състояние да подходят към проекта с много по-голямо внимание към личните предпочитания и вкусове на клиента. Всичко това води и до по-голяма специализация в интериорния дизайн и, да се надяваме, в предлагане на значително по-високо качество.












Основна задача на дизайнера на интериора в професионално отношение е да повишава качеството ни на живот. А то съвсем не се състои в лъскави жилища и офиси със скъпи мебели и непременно алуминиева дограма. “Във всяка организация хората са най-скъпият и динамичен елемент. Направете ги ефективни и разходите за дизайн се възвръщат многократно” – казва Джордж Ларсън, председател на “Larson Associates” – една от водещите дизайнерски компании в САЩ. Това изискване би могло със същата степен да се отнесе и към организацията на домашното пространство. Продуктивността ни, удобството и в крайна сметка качеството ни на живот и организацията на работата ни зависят не от бързото и ефектното на вид решаване на пространствените задачи в интериора, а от правилното им решаване. Затова е необходима специализирана помощ както за решаване на проблемите във всяка останала област на нашия живот. 

Много клиенти не разбират процеса на проектиране, а той непременно е свързан с първоначално време на опознаване и проучване – за двете страни. Дизайнерът задава много въпроси: “Какъв е вашият стил? Какви материали предпочитате? Какви ценности и идеи искате да внушите на потенциалните си клиенти?" и т.н. При отговаряне на въпросите клиентът постепенно си изяснява понятията, конкретизира представите си и комуникациите се осъществяват вече на един взаимно по-разбираем език. В процеса на работа клиентите наблюдават себе си, работата си, откриват грешки и неефективност в собствената си организация, които дизайнерът може да им помогне да решат заедно. Така добрият дизайн може да увеличи продуктивността на фирмата, да подобри имиджа ú, да привлича повече клиенти.

По същия начин интериорът на дома ни е от съществено значение за начина ни на живот. Ние всички изразходваме много време, усилия и средства, за да го направим максимално удобен, уютен и красив. За повечето от нас нашият дом представлява може би най-голямата ни инвестиция. Струва си да направим всичко, за да се чувстваме добре в него и да избегнем недомислени решения, неприятни грешки и излишни разходи. Той все пак ще ни служи много по-дълго от една дреха или чифт обувки.
*Авторът на статията е специализирал "Дизайн на интериора" в университета “Родек интернешанъл” – Брайтън. 

Много се надявам с този материал да допринеса за изясняване на понятията и за ползотворна работа на всички интериорни дизайнери. Моля, не забравяйте да цитирате източника и автора, когато използвате текста ми.

Share

Monday, November 09, 2015

Fotofabrika Festival - A Review of Sofia's international photography festival*

‘A picture is worth a thousand words’ – you may say that this is a time-worn adage, but a visit to the exhibitions of Fotofabrika will let you remember it and will convince you that photos are really worth a thousand words. They tell stories, stir emotions, make us think of people’s tragedies, they are evidence of the transitional processes taking place all over the world.

Fotofabrika Festival is an international photography festival held in Sofia, Bulgaria, each fall. Last year in its first edition Fotofabrikashowed the protesting man. Accent in this second edition are refugees and socially excluded people. Photographs from around the world direct public attention to the people we do not notice in our everyday life or do not see them – the marginal people.

Solo Exhibition by Maria Milkova, Grand Prix winner of last year's Documentary Photography Contest The Street: States and Conditions
Solo Exhibition by Maria Milkova, Grand Prix winner of last year's Documentary Photography Contest The Street: States and Conditions

“Those, who are different.We look at them with superiority, contempt, disdain. We even prefer not to see them. Because they strike us with shame, pity or guilt.Among them there are unemployed, or homeless people, people with diplomas and titles, abandoned loners, people without education, without health, without relatives, people without protection. We leave them in the gray area of no-man’s land, in the backyard of Europe, America, Asia and Africa. We treat them as if they are invisible — conveniently inconspicuous in the smug reel of our commercial times. They aren’t outlaws — the law is out of them.
The organizers of the festival have tried not just to identify who are the marginal people in our society, but also how the society reacts to them. “We want to say that the exclusion of people we usually do not notice, because they cause us anxiety, is inhumane. We want to say that the marginal man is not just the man who delves into the street trash. ” said Emi Baruh, director of the festival “Fotofabrika” at the opening on September the 9th.
Exhibition: Marginal Man. They are different. We look at them with superiority, contempt, disdain. We even prefer not to see them.
Exhibition: Marginal Man. They are different. We look at them with superiority, contempt, disdain. We even prefer not to see them.

The 50-day-long event includes six photo exhibitions, which will remain in Sofia until the end of October, three photography workshops and a movie forum. The Forum KinoFabrika (Film Factory) titled ‘Useless stories from yesterday’ includes screenings of polemic documentaries made before and after 1989, accompanied by discussions with creators. They will try to answer questions like “Who we are “, “Why is happening to us what happens to us” and “How to live with our own injuries”. Communicating with the documentary films included in the forum Kinofabrika is expected to help us look with new eyes at our lives, to understand what has been kept in silence and to find our way in this sometimes deliberately tangled maze of recent history. At least for some of those who are looking to do so.
The first exhibition , Various Selves by French photographer Pierre Gonnord, presented in the National Art Gallery includes portraits of wanderers, workers, homeless people, immigrants and loners, people from Roma families in Seville, characters from the Venetian Lagoon, residents of the industrial coast of Mestre, and the old ghetto of Cannaregio. The impressive large-scale prints with dramatically lit faces on dark backgrounds recall portraits by RembrandtVelázquez or El Greco.
Solo Exhibition of Jindrich Streit, Czech Republic September 29 - October 28, 2015 Czech Cultural Center
Solo Exhibition of Jindrich Streit, Czech Republic September 29 - October 28, 2015 Czech Cultural Center

Pierre Gonnord, who has turned the Marginal Man project into a way of life, is recognized as one of the most important social portraitists in Europe. He captures the marginalized and invisible members of society in elegant portraits and explaines that he is interested in individuals belonging to certain groups of people for social reasons, but also with a more universal view, “who were far from the material prosperity and the noise of our uniform urban society. I chose people who shine with a different light and have exceptional energy.”
The Strange Other – the second exhibition from the festival is a sequel of the Marginal Man subject. It is about war confronting people and people hitting the roads of war, about the victims of war that Bulgaria has begun receiving. It is aimed to be an invitation for reflection and a contact with ordinary people who found themselves in unusual situations and also an indirect dialogue between refugees and Bulgarians who had to confront each other, against their own will.
The exhibition shows photographs and video installations of refugees coming from war-torn countries and of villagers from Rozovo, Telish and Kalishte, where refugees have settled. The desire of the team is to let us see not the political, but the purely humane side of the issue – do we have the senses for such people, and if we don’t – have we lost a part of our humanity?
Various Selves is a solo Exhibition by Pierre Gonnord from France/Spain in the NATIONAL GALLERY
Various Selves is a solo Exhibition by Pierre Gonnord from France/Spain in the NATIONAL GALLERY

It is important to mention the only more positive exhibition which shows that in this gloomy modern world there are inspiring people – ENDAGERED SPIECESwho alone and quietly go beyond limits that seem impossible to the rest of us. The solo exhibition by Maria Milkova, Grand Prix Winner of last year’s documentary photography contest The Street: States And Conditions poses questions: Can a human be an artist when blind? Can one film without hands? Can one teach in a desolate school, yet create future. The answer is YES.
Seven heart-rending stories locked in 25 frames tell the stories of inspiring people like the country physics teacher who in a desolate school managed to prepare 7 of the 11 international gold medalists of Bulgaria or about the photographer who makes photos without hands. They are endangered species of the human being kind.
Fotofabrika Festival
Fotofabrika Festival

Transition first starts from within. In our increasingly visual society photography continues to have enormous power to do infinitely more than document and in an international language understood by everyone.Fotofabrika Festival uses this power and talks to us about what is happening in the world today and how it affects us. And probably will influence the way we accept all these changes, as well as the way we react – hopefully for a better future for all of us.


Share

Tuesday, September 29, 2015

В кухнята на бъдещето може и да не готвим

Или поне не по познатия ни начин и дори не лично.  Представете си, влизайки в кухнята си след дълъг работен ден да намерите ухаещо и топло любимото ви ястие, сякаш приготвено от  звезден готвач. Това може и да звучи като история от фантастичен филм, но е факт, че първата в света кухня-робот е на път да стане реалност. Тя беше демонстрирана вече няколко пъти тази година и е разработена от екип от британски учени от Moley Robotics. Да, наистина, в момента тя може да направи само крем супа от раци и изисква всички съставки и прибори да са предварително позиционирани перфектно. Целта обаче е потребителите да имат готова версия в рамките на две години, на цена от около 10 000 £ ($ 14,600). Компанията предвижда да можете да свалите библиотека от рецепти от цифров магазин, които вашият робот-готвач да използва.
сн. Sebastian Anthony
Кухнята робот всъщност имитира точните движения на Тим Андерсън, победителя от телевизионното шоу MasterChef 2011. Moley Robotics създават точно копие на кухнята и с няколко камери записват Anderson докато прави крем супа от варени раци. Записът е правен пет пъти, с лед което те вземат най-чистите движи от всяка серия и ги поставят в база данни, която се управляват от персонален компютър, използващ специална операционна система. Интересното е, че когато попитали този майстор готвач дали приготвената от робота супа е по-вкусна от неговата, той отговорил утвърдително: "Да, той е по-надежден и всеки път я прави максимално добре. Докато аз съм само един човек и всеки път допускам вариации."

A robot in the Robotic Kitchen prototype
сн. Reuters
Разбира се, всичко това са само опити, свързани с много още проучвания и разработки, но има и други, малко по-реалистични виждания за кухнята ни да речем след 10 години. В разпространена неотдавана концепция на ИКЕА домът ни и по-специално кухнята в него през 2025 година ще се отличава с гъвкавост и многофункционалност. И ако до скоро диванът ни беше любимата мебел, в следващите години може би масата ще стане основната част от мебелите в дома, смята Magnus Engman, който отговаря за дизайна в ИКЕА. "Това е новото гъвкаво мислене за дома". И очаква тенденцията да продължи, като прогнозира, че на масата в дома си хората не само ще се хранят, играят и се забавляват, но и ще готвят.

Concept Kitchen 2025
Concept Kitchen 2025

Скрити индукционни бобини ще затоплят тенджери и тигани и така ще се елиминира необходимостта от печка в малките жилища. Тази 'умна маса' ще може да ни помогне и с рецепти за приготвяне на храната, с измерване на количеството на продуктите и т.н. С помощта на камера върху повърхността на масата ще се прожектират рецепти, свързани с продуктите, които поставяте на масата. А модерно килерче ще съхранява и охлажда храна в прозрачни отделни контейнери на отворени рафтове като този дизайн помага хората да се вдъхновяват за готвене от това, което е под ръка, вместо да купуват повече. Също така ще се пести енергия: технологията с индукционно охлаждане, вградена в рафтовете, реагира на специалните стикери върху опаковката на храната, за да поддържа в контейнерите правилната температура.

Concept Kitchen 2025
 Проектът е разработен съвместно с дизайнерска компания и отделите по дизайн в известни университети в Холандия и Швеция и е част от концепцията на ИКЕА за кухнята на бъдещето, представена по време на изложението в Милано тази година.

Това са само малка част от идеите за кухнята на бъдещето, но повечето от тях изглежда са насочени или към начинаещи готвачи, които едва ли упражняват редовно тази дейност, или към богатите потребители, които нямат време или интерес към готвенето, но предполагат, че при други обстоятелства може би си заслужава да опитат. Но само с технология, която до голяма степен прави всичко за вас. 

Thursday, September 03, 2015

Революция... в тоалетните*

Публикацията ми във в. Дневник
Една от причините за растящото значение на банята, включително и като брой на изпълнявани функции, е постоянната липса на време. За нас става все по-необходимо да намираме време за отпускане и почивка, а най-бързото решение на този проблем е наличието на удобна, приятна и добре оборудвана баня. Това естествено води до стремеж към все повече предложения от страна на производителите: SPA терапия, цветотерапия, парна баня, масаж с водни струи, йога във ваната и до съсредоточаване на интереса на дизайнери и производители върху новите технологии и иновациите, които биха помогнали за постигане на такава удобна, добре функционираща, екологична и добре оборудвана баня.

Това допринесе за множество интересни иновации като изброените по-горе възможности за различни видове терапия, но също така и за контролиране на количеството водна струя, програмиране на температурата й, прилагане върху смесителите на специална антибактериална обработка, която не се отмива, и т.н. Всички тези иновации, за които всички вече сме чували, бяха представени и по време на провелото се през април най-голямо международно изложение, посветено на баните, ISH във Франкфурт. Това е мястото, където на всеки две години най-известните фирми за обзавеждане за бани показват новите си продукти и вложените в тях иновации. Но през тази година сякаш наред са тоалетните и думите, които много често се чуваха по време на изложението, бяха "революционна технология", при това най-вече по отношение на тоалетните. 

"Идеал стандарт" - AquaBlade™ 

Нови технологии

Едва ли неспециалистите биха се съгласили с такива определения, но замисляли ли сте се колко е важно да имаме удобството лесно и безпроблемно да поддържаме в баните си перфектна хигиена? А революционните технологии в тоалетната позволяват точно това. Например най-новият патент на "Идеал стандарт" AquaBlade™ е технология, която предоставя оптимален поток на водата в тоалетната чиния при всяко измиване, и покрива всеки сантиметър от керамиката за чиста тоалетна чиния. При традиционните съвременни тоалетни водата не покрива цялата тоалетна чиния и приблизително 20% от нея остава неизмита.

Резултатът на пълно измиване с AquaBlade™ се постига с малка консумация на вода заради интегрираните микропрорези и е много по-тихо, защото водният поток се движи плътно по повърхността на тоалетната чиния с минимална турбуленция и максимална ефективност. Технологията е удостоена с престижната международна награда за дизайн Red Dot.

Може да се каже, че тя всъщност представлява следващият етап на обявената по-рано технология на производство на тоалетни чинии без ръб (rimless),  която позволява лесен достъп за почистване, защото областта под ръба обикновено е най-трудно достъпното място както за водата, така и за почистване.  Много други производители, познати и на нашия пазар като например Roca и Catalano вече предлагат тази rimless технология, която постепенно се превръща в стандарт. Италианската компания Catalano също нарече революционна своята нова серия rimless тоалетни, защото освен това имат собствен патент за глазура на керамиката, която не задържа никакво замърсяване. 

Хубавото е, че споменатите технологии не са обвързани с конкретни модели - тенденцията е те да се интегрират и към съществуващи модели. А някои от продуктите вече се произвеждат и в България - през юли в завода в Севлиево стартира редовното производство на първия модел с AquaBlade™ технология. До началото на 2016 година в редовно производство ще влязат общо 10 модела, което ще превърне завода в производител с най-голям производствен обем за тази технология в света.

Умни тоалетни

“Flowsky” - Toto

Другата насока на приложение на новите технологии са бидета с дистанционно контролирано затопляне на седалката, измиване и сушене, както и възможност за предварително програмиране на настройките, нощно осветление и сензори за откриване на наличие на потребител и др. А американската KOHLER Karing Integrated Toilet е тоалетна и биде в едно с интегрирани такива технологии и вградена дезодорираща система с карбонов филтър, който неутрализира миризми в продължение на една година.

TOTO, друга американска компания, е включила в новите си модели WASHLET седалки от устойчива на замърсяване и лесна за почистване пластмаса, изработена на основата на силикон. Дистанционното им управление може да запамети настройки за двама потребители, достъпни само с натискане на едно копче.

Засега достъпни само за японския пазар са и моделите Flowsky на Toto, които измерват съдържанието на глюкоза, нивата на хормони и показателите за възпаления в урината. Данните потребителят след това може да изпрати на лекуващия си лекар.

Съществуват, разбира се, и системи с много други възможности. Тенденцията да се предлагат все повече умни тоалетни отдавна не е нова за Япония - там 75% от домовете притежават такива, но за Европа тя едва сега започва да се налага на пазара. Целта е, както беше казано в мотото на изложението ISH във Франкфурт, да имаме интелигентно интегриране на дизайн и технологии, за да направим живота си по-качествен и по-лесен.




Share

ShareThis