Тенденции: "Farmer and Style" *

Това всъщност е темата на една изложба, изследваща новото увлечение на холандските дизайнери към живот на село, но тя е само едно от явленията, показващи ясно оформяща се тенденция за изместване на вниманието на дизайнерите от големите брандове към селското стопанство. Колкото и да звучи изненадващо, тази тенденция си има своя логика – финансовата криза и грижите за екологията доведоха до преосмисляне на нашето съществуване в големите градове, където предизвикателствата и стресът непрекъснато нарастват. От друга страна, с напредване на информационните технологии хората се освободиха от необходимостта да живеят в града, за да бъдат близо до работното си място. А движението за ‘бавно хранене’ помогна да се отмести фокуса от екзотичните и непознати храни в посока към местните и сезонни храни. Забравени зеленчуци и регионални рецепти се преоткриват, а тази настройка на мисленето се разпространява и в други сфери на живота ни и ‘забавянето’ става една желана идея.


Стремежът към ‘озеленяване’ на градската среда и урбанизиране на провинцията вероятно постепенно ще доведат до заличаване на границите между двете. Вероятно все по-често хората от града ще предпочитат да отглеждат свои продукти за храна и да живеят във ферми. Вече са известни много такива случаи, а това кара дизайнерите и архитектите да реагират със съответните продукти и решения.

Като първи опит да разбере и очертае характериситиките на това движение холандската Designhuis (‘къща на дизайна’) в Eindhoven oт 7 август до 27 септември тази година организира изложбата Farmer and Style – Фермер и стил, за да изследва един нов начин на живот, при който хората се включват като неразделна част от екологичния цикъл, интегрирани в цялостния процес. Целта е чрез проекти и продукти на известни дизайнери, архитекти и художници да се покаже как глобализацията, нарстването на населението и търсенето на устойчив начин на живот водят до концепции като вертикалното фермерство и дизайнът играе важна роля в изграждането на такива системи.

Един от участниците в тази изложба и автор на концепцията за вертикалното фермерство - Frank Tjepkema беше в София през месец юни тази година като един от лекторите на международния Next Identity (следваща идентичност) Forum по време на първата за София Седмица на Дизайна. Още тогава той каза, че „Марките са новата религия на съвременността, но днес влиянието им започва да намалява – имаме да решаваме по-важни проблеми и  земеделието би могло да стане новата религия на бъдещето”. Тогава той разказа, че се интерсува от „идеята за самодостатъчност” – т.е. разработване на ферми, в които всички процеси са взаимосвързани , т.е. системи за начин на живот в селища, които могат да се самоосигуряват като се съобразяват с правилата екологичност и устойчиво развитие.
По време на самата изложба в Designhuis посетителите можеха да се радват на органични местни продукти в кафето, а всеки петък бе организиран пазар за органични продукти на площада.

Тази интересна тенденция се прояви и по време на есенното изложение в Париж - Maison et Objet, където се оказа, че дизайнерите са в плен на движението за отглеждане и консумиране на домашни продукти. Бяха показани впечатляващ брой проекти със селско-стопанска тематика, включително и подвижен контейнер за отглеждане на зеленчуци, направен от рециклируем текстил.
А актуалността на движението за местно отглеждани хранителни продукти пролича съвсем ясно когато лехите със зеленчуци в Белия дом успяха да засенчат президентската розова градина.

-------------

Това е оригиналният текст на моя статия, публикувана през м. Октомври т.г. в сп. "Наш дом"

Sofia Design Week – форум Next Identity

Дизайнът като забавление*

„Дизайнът е отношение” казва немският дизайнер и типограф Хелмут Шмид, чиято експозиция е част от общо 22-те изложби по време на първата за София Седмица на Дизайна. Но дизайнът е и средство за възпитание, както се разбра от концепцията на изложбата, представена от бутика за дизайн за деца Little Owl. А внушението по време на лекциите на международния Next Identity (следваща идентичност) Forum беше – дизайнът като забавление. Не самоцелно, но вдъхновено забавление, което води до положителни промени в заобикалящата ни среда.

Форумът Next Identity беше предназначен за студенти и професионалисти и беше най-интересната част от програмата на Sofia Design Week. Залата на улица „Оборище” беше запълнена със студенти и млади специалисти в различни области на дизайна – оправдан интерес към срещата с личностите, които имат значително влияние върху съвременния световен дизайн като арт директора на Лувъра Филип Апелоа, Ерик Кеселс от агенцията KesselsKramer, Мониик Букоа – дългогодишен директор на международното биенале за дизайн INTERIEUR в Кротрайк, Белгия, Дима Стефанова - мултимедиен дизайнер и артист, заедно с Хенк Хрунендайк и основател на ICECREAM, и много други.

За мен една от най-интересните лекции беше тази на криейтив директора на Google Creative Labs Ji Lee. Роден в Корея, но живял в Сао Паоло от 10-годишна възраст до студентските си години, а след това в НюЙорк, той само с няколко фотоса и малко изречения успя да ни покаже, че човек никога не може да има представа за цялото богатство на живота по света и че нещата винаги могат да се погледнат по друг начин. Например нещо толкова познато като азбуката – с проекта си Univers Revolved. В него буквите са двустранно симетрични и това позволява те да се четат в двете посоки – отляво надясно и обратно. Но освен това, понеже са 3-мерни, те могат да бъдат подреждани една над друга, в кръг или в движение, както и да се използват като играчки. Но това не е най-известният му проект – той печели най-много популярност с проекта си The Bubble Project. Той разпечатва с лични средства 50,000 лепенки с формата на балон, в който обикновено се вписват репликите на героите от комиксите. Те постепенно се разлепват върху рекламите по улиците на НюЙорк. Оставени празни те подканват минувачите да ги попълнят. Авторът фотографира всичко това и архивира резултатите. Много от тях са поставени на сайта на проекта. И така проектът трансформира досадните и натрапващи се корпоративни монолози в публичен диалог. От началото си през 2002 година проектът се разраства и се превръща в глобален и балончетата на Ji Lee се появяват в нови и нови градове по света, но вече с помощта и на локални съмишленици. Със Sofia Design Week те дойдоха и у нас.

Запитан какво е впечатлението му от България, Ji Lee каза: „Има нова енергия в България. Прилича ми на Сао Паоло – по липсата на рамки и правила, но точно това е добра среда за раждане на нов дизайн, идеята за хаоса води до творчество”.

Frank Tjepkema – Холандия. Завършва Design Academy Eindhoven и основава собствено студио за продуктов и интериорен дизайн, дизайн на аксесоари, специални проекти в сферата на изкуството, визуална идентичност и др. „Марките са новата религия на съвременността, но днес влиянието им започва да намалява – имаме да решаваме по-важни проблеми.” Един от най-известните му продукти е Nest (Гнездото) – то е направено от 50 меки клонки, които могат да се разнасят с нас навсякъде по света и да си свиваме гнездо, където да се приютим. Направен е за панаира в Милано през 2004 г. Love Heart – друг популярен продукт: думата love написана по всички възможни начини да кажеш ‘обичам те’. „Защото истинската любов никога не умира, тази брошка, на която първият протип е направен през 2003 г. е била преосмисляна и подобрявана многократно и най-важното – направена така, че да може да се носи”. Продава се в известната галерия Moss в Ню Йорк.

Един от последните му интериорни проекти е за гарата в Амстел, за където е проектирал оригинални места за почивка на чакащите. Той е също така и основната част от екипа, проектирал първия магазин на Heineken. Същественото при него е, че е първият изполващ 100% осветление със светодиоди.

Днес вече Frank Tjepkema смята, че „земеделието би могло да стане новата религия на бъдещето” и се интерсува от „идеята за самодостатъчност” – т.е. разработване на ферми, в които всички процеси са взаимосвързани , т.е. системи за начин на живот в селища, които могат да се самоосигуряват като се съобразяват с правилата екологичност и устойчиво развитие.

Марти Гиксе – испански дизайнер, наричащ себе си ex-designer

и известен като създателят на графичната идентичност на испанската марка за обувки Camper. За да изрази несъгласието си с ограниченията на рамките, в които се поставя професията през 2001 г. стартира движението ex-designer.com – т.е. бивш дизайнер. И вместо да се занимава с промяна на формата на съществуващите предмети той обявява, че с работата си променя начина на виждане и мислене. Проявява особен интерес към дизайна на храна – като един от най-масово произвежданите продукти. „Дизайнер на храна е някой, който работи с храна без да има идея от готвене”.

Автор е на Do Frame за Droog Design - залепващата лента с отпечатан на нея мотив на позлатена рамка – за „бърз и лесен начин да си направиш собствен музей”.

Крис Кабел е един от най-талантливите млади холандски дизайнери.

Завършва известната Design Academy Eindhoven (където в момента преподава) през 2000 г. и само 2 години след това открива свое студио в Ротердам, занимаващо се с концептуален продуктов дизайн и инсталации. Носител е на престижните награда за продуктов дизайн Red Dot Design Award 2006 и Wallpaper Magazine Design Award 2007. Гост преподавател е и на Rietveld академията в Амстердам и на Академията по изкуства в Маастрихт. За себе си разказва, че обича „да прави дисекция на предметите и тяхното значение. След което ги пресъздава според собствените си стандарти”. По този начин „тапицерията на един стол става негова конструкция, а формата на един чадър се заимства от формата на сянката на дърветата”. (снимки на Mesh Chair, Sticky Lamp и чадъра Shady Lace). Смята, че „красотата на предметите идва от начина, по който се използват”. Продуктите му се предлагат от компании като Droog Design и множество галерии и музеи по света. Оценява практичното и оригинално мислене, показа снимки от България на идеи, които са го впечатлили – например ограда от стари радиатори.

Това дългоочаквано събитие за София поставя началото на промените – България се включи в списъка на страните, които осъзнават силата на дизайна като средство за подобряване не само на визуалната среда, но и изобщо на начина ни на живот. А младите специалисти, които досега срещаха само продуктите на световния дизайна и то повече on-line, сега, след личната среща с реализирали се световно-известни имена от различни сфери на дизайна не биха могли да продължат да мислят по същия начин. Да се надяваме, че скоро ще видим и реални резултати от всичко това.

.

*Това е оригиналният текст на материала ми за Sofia Design Week – форум Next Identity, публикуван в юлския брой на сп. Наш дом

Тенденциите от Мебелния панаир в Милано 2009

Статията ми е публикувана в Капитал Лайт със заглавие

Ricchi e poveri

Оптимизъм за бъдещето на дизайна

Сякаш имахме нужда от глобалната криза, за да се радваме отново на дизайна в оригиналния смисъл на думата – това са част от коментарите след закриването на най-значителното събитие в света в на дизайна за годината, Мебелния панаир в Милано. Всяка пролет Милано е мястото, където дизайнерите сякаш буквално се надпреварват да представят новите си продукти и където имат шанса да изживеят звездни мигове, това е мястото, където могат да се видят най-чудновати приумици и подходи – за решаване на екологичната или икономическата криза, за рециклиране или просто за привличане на вниманието. Но тук с и зараждат – или по-скоро очертават – новите тенденции в дизайна, поне до следващия панаир.

По време на Миланската седмица на дизайна производители, търговци и разпространители могат да видят прототипите и новите продукти, подписват се договорите за производство и разпространение или сътрудничество, тук ‘стратезите’ на дизайна се ориентират за настоящите и бъдещи тенденции в дизайна и мебелната индустрия. И накрая – Милано привлича на панаира и много хора, които изобщо не са в мебелния бизнес, но ценят дизайна, изяществото и вдъхновението, включително и много блогъри.

Панаирът започва преди 48 години като търговско събитие за популяризиране на италианската мебелна индустрия, за да се превърне, особено през последните години, както се казва в електронното списание за дизайн Stylepark, в „панаир на суетата и иновациите, където участват не само тези, които са отдавна известни, но и тези, които искат да станат звезди.”

Акцентите тази година? Иновациите и изследванията за търсене на нови материали и технологии отново започват да ангажират вниманието на дизайнерите и производителите като един по-добър начин да се решат екологичните и икономическите проблеми. А не (само) чрез ‘спестовност’ или ‘връщане към основното’.

Едно от най-посещаваните изложения - 32 000 посетители за 6-те дни - беше Tokyo Fiber '09 Senseware, курирано от японския графичен дизайнер Kenya Hara и включващо разработки на над 20 компании и дизайнери. Hara, известен автор, прердставител на Nippon Design Center и арт-директор на Muji е от тези модерни дизайнери, които се опитват да обединят света на науката с този на занаятите в усилията им да решават сложните проблеми на съвременността. За тази експозиция Hara свързва дизайнери и художници с едни от най-големите японски производители на синтетични влакна и материали. Всеки от включените материали има свои специфични възможности, които са определили и избора кои автори да покани. “Аз исках всеки творец да покаже образно функционалността на продукта без да се тревожи за трудностите, свързани с производството за масова консумация”, казва той. Докато всички материали са създадени в Япония, работещите съвместно дизайнери и художници са интернационална смесица.

Множеството инсталации имаха за цел да демонстрират как новите изкуствени влакна, създадени чрез високи технологии, отварят неочаквани области на приложение на фантазията ни. Някои от тези влакна са тънки колкото индивидуална клетка, други са по-гъвкави от гума, а трети имат проводимостта на металите. Оказва се, например, че от такъв текстил е възможно да се произведе компютърна клавиатура. Дизайнерите могат да направят от тези материали неща, които изглеждат сякаш са дошли от приказките – наистина е възможно например да задържите чашата си с кафе върху парче полиестер, напълнено с въздух! А представете си какво може да се постигне от здрав бетон с вградени оптични влакна – арх. Kengo Kuma и Mitsubishi Rayon Co. са създали пропускащ светлината бетон. Дизайнерът-озеленител Makoto Azuma използва Terramac - биоразтворим 3-мерен материал, извлечен от растения, и естествен мъх, за да създаде жив килим, който с течение на времето от изкуствен ще се превърне в естествен.

Най-впечатляващи са скулптура на бебе върху бебешко легло и облеклото на майката от модния дизайнер Kosuke Tsumura, показваща едновременно мекотата и устийчивостта на новата материя FELIBENDY, и диванът Moshi Moshi sofa на арх. Antonio Citterio, създаден чрез опъване на многопластово жарсе върху рамка с механизми, позволяващи промяна на формата му.

Компанията за индустриален дизайн Nendo е произвела осветителни тела, вдъхновени от японските хартиени фенери използвайки "Smash," специален нетъкан полиестерен текстил от дълги влакна, който може да се манипулира чрез технология за горещо формоване. Термопластичният материал е лек и здрав, като едновременно с това пропуска светлина и може да се оформя подобно на стъклото – чрез надуване.

Много автори смятат, че рецесията налага да се освободим от всякакви излишъци. Един от тях е известният британски дизайнер Том Диксън. Сопред него "дизайнът трябва да бъде най-добрия начин да се преборим със ситуацията." Back to Basics – връщане към основното или yтилитapизъм предлага той със серията си Utility, включваща:

- серия от лампи с името Pressed Glass и практични масички с проста форма и естествени материали;

- серията масички 'Block Table' с крака от мед и гранитен плот;

- 'Spot Table' с метални емайлирани плотове, оформени като подноси за сервиране върху основа от един крак с тежест;

- 'Screw Ttable' със съвсем индустриален стил – един тежък стоманен трипод е основата, която поддържа чрез алуминиев винт здравия мраморен плот и позволява регулиране на височината.

Друг впечатляващ акцент от панаира – щандът на италианската компания Moroso. С инсталацията си M'Afrique, проектирана от дизайнера от Ню Йорк Stephen Burks Moroso донесе на панаира в Милано мощната енергия на Африка. В тази фантастична колекция от невероятни цветове, форми и тъкани наред със серия продукти, произведени в Африка от местни заначтяии и проектирани от африканските художници Fathi Hassan, Soly Cissé, Mandémory и арх. David Adjaye стояха и известни мебели от колекцията на Moroso, тапицирани с африкански текстил. Дизайнерите Patricia Urquiola и Philippe Bestenheider показаха и проектирани специално за инсталацията мебели, вдъхновени от Африка. Binta на Bestenheider е фотьойл с необикновена форма, тапициран с пъстър текстил. Дизайнерите Bibi Seck и Ayse Birsel показаха красив плетен люлеещ се стол и голям фотьойл, наречен Madame Dakar.

M'Afrique, освен чудесен празник за култура, която сякаш дълго беше пренебрегвана, е и част от оформяща се тенденция на африканско влияние в дизайна, която се забелязва не само в продуктите за дома, но и на модния подиум.

Craft Punk е също едно от многото интересни събития в Милано. Тенденцията за насочване на италиански и чуждестранни модни стилисти като Джорджо Армани, Мисони, Кензо, Луис де ла Прада към сферата на дизайна за дома не е нова, но Craft Punk е различно – като замисъл и реализация. В рамките на Миланската седмица на дизайна, на територията на панира група от млади дизайнери чрез методите на традиционни занаяти създаваха уникални продукти от отпадъчни материали от технологичния производствен процес на Fendi. Организаторите - модна къща Fendi и Design Miami, международното изложение, посветено на лимитирани серии продукти и т. нар. дизайн-арт, в отговор на теченията в дизайна и състоянието на света в момента се опитаха да покажат на живо как чрез иновационен подход и въображение отпадъчните материали могат да се превърнат в оригинални нови продукти. Значението на димата ‘punk’ тук (според designboom) е "предприемчивостта и вдъхновението да се направи нещо от нищо; да се открие красотата и в нещата, които не са перфектни”.

Следва въпросът, който е логично да си зададем: дали тези продукти от отпадъчни материали ще бъдат предлагани на космическите цени на продуктите от галериите за дизайн, участващи в изложенията на Design Miami ? Защото тази инициатива може да се разглежда и като умел начин да се отговори на започващата тенденция отвъд океана да се търси повече спестовност, включително и в дизайна, и едновременно с това да се запази модата на лимитираните серии”.

Факт е, че 48- мото издание на Salone Internazionale del Mobile 2009 надхвърли очакванията въпреки глобалния икономически климат и в списъка на чакащите останаха десетки компании, за които не остана свободна площ за участие в изложението. А в показаното присъстваха прагматични идеи и оптимистични очаквания за възможностите на дизайна да подобри начина ни на живот.

Повече подробности за новите и много интересни продукти и тенденции от Мебелния панир в Милано през април 2009 можете да видите в блога ми Trendoffice.

Как дизайнерите реагират на кризата

или Във времето на многото Rе-та- това беше заглавието на презентацията ми на втората за България Pecha Kucha Night Sofia

Във времето на многото Rе-та

View more presentations from Temenouzhka Zaharieva.

А това е записа на самата презентация:

Дизайн по време на криза

Отвсякъде ни залива информация за глобалната икономическа криза. Както и идеи как да оцелеем в такива условия. А какво се случва с дизайна по време на криза? В американското медийно пространство тече гореща дискусия: обича ли дизайнът кризите?* Някои автори считат, че дизайнът е от индустриите, които са донякъде защитени от икономическите сривове. Основание за това са известни примери от недалечната история: през 30-те години на миналия век, когато модернизмът процъфтяваше въпреки депресията или втората половина на 40-те, когато Италия се очерта като най-динамичния център на световния дизайн при възстановяването си в следвоенните години. Други автори обвиняват популярните телевизионни предавания за дизайн и декорация като тези наHGTV, които се сравняват с дяволско зло, че насърчават свръх-консумация.

При последната рецесия през 90-те дизайнерите отговориха чрез работа с евтини материали и намерени предмети. Темата за повторно използване или рециклиране на предмети и материали днес отново е актуална, но вече не само заради грижа към природните ресурси.

Ето няколко оригинални идеи: вместо да използват възобновяващи се материали, дизайнерите от британската компания Reestore използват употребявани продукти или части от тях. Светещата масичка Silvana, създадена от създателя на Reestore - дизайнера Max McMurdo - е направена от барабан на пералня и полирано стъкло за плот. Той е известен със способността си да създава функционални мебели от отпадъци или вече ненужни предмети. Други популярни техни продукти са фотьойла Annie от количка за пазаруване и дивана Max, направен от чугунена вана.

А компанията Stuart Karten Design от Лос Анжелис предлага на американците вместо да крият доларите си под матраците, да ги използват за абажур - стотици от тях са окачени на проектирания от тях полилей Kurrency. Целта им, според собственика на компанията Stuart Karten , е да предизвикат колкото може повече разговори по темата кой ги има, кой ги контролира и как те влияят върху хората и политиката. Авторите са предвидили варианти и в песос и евро.

Двете най-важни събития в света на мебелния дизайн в началото на годината – панаирът в Кьолн и Парижкото изложение Maison et Objet отбелязаха значителен спад на посетителите, а на панаира в Кьолн и липса на някои от най-големите производители. Факт е, че в трудни времена хората се обръщат назад, за да видят как техните предшественици са справяли, или да се опрат на признати вече майстори и постижения. Най-забележителната част от панаира в Кьолн според наблюдателите бяха преиздания на мебели на утвърдени дизайнери от миналия век и предложенията на младите таланти. ClassiCon представиха мебели на известния бразилски дизайнер Sergio Rodrigues, за когото се твърди, че е отговорен за оформянето на Бразилската естетика през средата на миналия век и днес все още продължава да й оказва влияние.

Ligne Roset също предложиха четири преиздания на класически модернистични мебели на Pierre Paulin.

Другото средство, към което обикновено се прибягва във време на социална несигурност и икономически спад, е цвета - за ободряване и успокоение. Примерите се много: от Gerrit Rietveld и неговия Red and Blue Chair 1(917 г). до въздействащия дизайн на италианската група Memphis през 80-те цветът е вдъхновил много от т.нар. икони на дизайна. Това е и едно от ‘лекарствата’ срещу кризата, предложени от Maison et Objet през януари в Париж – многоцветност. Предметите се обличат в цвят, но с графичния език на компютрите – в разноцветни пиксели като дивана Rue du Jour на Cristphe Delcourt.

За разлика от Кьолн и Париж, обаче, на ежегодния мебелен панаир в Стокхолм този месец сякаш малко се беше променило. Но това вероятно е естествено, защото излишеството никога не е било на дневен ред в Скандинавския дизайн. Принципите му за простота, трайност, високо качество, екологичност и практичност без лекомислени украси сякаш най-точно отговарят на изискванията на времето. Независимо, че в предишни години някои критици са го определяли като малко скучен и неспособен да реагира на променящите се времена и новите изисквания, както пише сп. Wallpaper*, „Сега те се смеят последни, докато някои защитници на бомбастичния дизайн се покриват в сянката със своите претенциозни позлатени творения”.

В отговор на кризата там се появи маса с колан – „да ограничава повърхността й, за да не се разрасне извън лимита”, както обяснява авторката, младата шведска дизайнерка Anna Kraitz . Масата е част от нейната колекция за компанията Kallemo.

Дизайнерите по дефиниция умеят да решават проблемите, да поглеждат под различен ъгъл към тях и да разработват находчиви решения. Това всъщност е и ролята на дизайна – да повишава качеството на живота ни. И ако през последните години дизайнът беше започнал да се възприема като изкуство, с модата на лимитираните серии, появата на множество галерии за дизайн и неимоверно високи цени на аукциони за мебели и други предмети за интериора, вероятно „през идващите бедни години ще има по-малко дизайн, но много по-добър дизайн” – думите са на Paola Antonelli, главен куратор за архитектура и дизайн в Музея на модерното изкуство.

И не само под натиска на икономическата криза, но и заради нарасналата отговорност на потребителите към това какво купуват и как то влияе върху околната среда, дизайнерите все по-често ще използват възобновяващи се природни ресурси и все по-често ще се опитват да да създават предмети с дълготрайна стойност и високо качество, но добре проектирани с реални естетически качества, а не показна еко-съвест или спестовност. Зашото някои от тези мебели, направени от рециклирани продукти често гълтат толкова време и материали за създаването им, че влиянието върху околната среда е по-скоро негативно.

Още за дизайна и рецесията можете да видите тук и тук.

-----------

* това е оригиналът на текста ми, публикуван в Капитал Лайт вчера

Какво е дизайн?

Какво всъщност е дизайнът? Какво правят дизайнерите? За многообразието от дейности, свързани с понятието дизайн - от услугите, свързани с графично представяне през множество дисциплини на дизайна, DesignCouncilUK предлага чудесно образно обяснение чрез това кратко филмче, създадено от Lightweight Media.

Накратко, заключението е, че така както инженерните науки могат да се изразят с отношението болт-гайка - т.е. създадено от човека към създадено от човека, така дизайнът е отношението между създадения от човека продукт и хората.

Yves Behar: Creating objects that tell stories

Designer Yves Behar digs up his creative roots to discuss some of the iconic objects he's created (the Leaf lamp, the Jawbone headset). Then he turns to the witty, surprising, elegant objects he's working on now -- including the "$100 laptop."

read more | digg story