Това е част от моята статия в сп. "Наш дом" под заглавие "Нова технология за 3D онагледяване и реализация на мебели ":
Искате ли да имате мебели, произведени специално за вас, и то в свободна форма, подобни на тези на Заха Хадид? Или в антрето да ви посреща любимата ви скулптура, а в масичката си за кафе да вградите например копие на съд от панагюрското съкровище? Това не са фантазии, а съвсем реални възможности, осъществими в днешно време в България! С помощта на цифровите технологии дизайнерите вече имат невероятни възможности за персонификация на услугите и продуктите, които предлагат. Това всъщност е може би основната характеристика на новото столетие, що се отнася до дизайна. Разбира се, 3D принтерите и технологиите за разработка на прототипи се появиха в края на XX век, но днес не става въпрос само за прототипи, а за реални продукти, изработени с помощта на компютри, програми за изработване на модели, и технологии за реализацията им с множество продукти. Кои са насоките, тенденциите, които ще влияят върху развитието на дизайна в края на първото десетилетие на XXI век? На дискусията за бъдещето на дизайна Future Design по време на провелия се през февруари в швейцарския курорт Давос Световен икономически форум връзката на дизайна с науката и технологиите беше една от темите, изложени от Paola Antonelli главен уредник за архитектура и дизайн в Музея на модерното изкуство, Ню Йорк. Нейната първа тема беше 3D printing - прецизният процес за бързо производство, разработен от компании като Materialise в Белгия. Тези процеси ще ни позволят да поръчваме продукти, например мебели, които да се моделират от компютър специално за нас. При този вид производство няма да има отпадък и няма да има необходимост от продукти на склад. Новината за дизайнерите и архитектите в България: Вече можем да показваме на клиентите си всякакъв вид 3-мерно онагледяване на пластичните решения, които им предлагаме, а след това и лесната реализация на тези проекти. ..
Тази тенденция на обвързване на цифровите технологии с дизайна и производството върви успоредно с другата ясно очертаваща се тенденция за дизайна на новия век, наречена customisation или personalization изработване според индивидуалните изисквания на клиента, който има повече отвсякога контрол върху вида на продуктите, които купува. На споменатата по-горе дискусия за бъдещето на дизайна, председателствана от Alice Rawsthorn, авторът за дизайн на International Herald Tribune, освен Paola Antonelli участваха още и Hilary Cottam от лондонската агенция Participle; и John Maeda, президент на Rhode Island School of Design (RISD). Според тях основните теми за развитието на дизайна през XXI век ще бъдат: дизайн за останалите 90%; дематериализация; консумация без вина; копнежът за уединение; превеждането на напредъка в науката и технологиите в неща, от които имаме нужда или желаем; решаването на големите социални проблеми на нашето време и моралната отговорност. Според Alice Rawsthorn с настъпването на XXI век новото не е непременно по-добро. “Живеейки в едно пренаситено общество, ние имам предвид най-богатата част от световното население тези 10%, които консумираме повечето от иновациите в дизайна, за разлика от останалите 90%, които не могат да си позволят това, имаме повече, отколкото се нуждаем. Дизайнът е получил ролята на пазарна подпора за част от това разглезено малцинство. ... Изобретяването на нещо красиво и полезно днес не е достатъчно, “добрият дизайн” трябва също така да бъде нещо, което ние да използваме с чиста съвест, без скрупули за това от какво е направен даден продукт, как се продава и как ще се освободим от него.” И все пак според мен очакванията за това как дизайнът ще променя живота ни в бъдеще могат да бъдат оптимистични: в XXI век технологиите вероятно ще осигурят необятни възможности за реализация на едва ли не всяка фантазия на дизайнерите и техните клиенти. Това включва и възможността за максимално приобщаване на произведенията на изкуството в средата, в която живеем. Хубаво е , че и в България тези възможности вече съществуват.
Искате ли да имате мебели, произведени специално за вас, и то в свободна форма, подобни на тези на Заха Хадид? Или в антрето да ви посреща любимата ви скулптура, а в масичката си за кафе да вградите например копие на съд от панагюрското съкровище? Това не са фантазии, а съвсем реални възможности, осъществими в днешно време в България! С помощта на цифровите технологии дизайнерите вече имат невероятни възможности за персонификация на услугите и продуктите, които предлагат. Това всъщност е може би основната характеристика на новото столетие, що се отнася до дизайна. Разбира се, 3D принтерите и технологиите за разработка на прототипи се появиха в края на XX век, но днес не става въпрос само за прототипи, а за реални продукти, изработени с помощта на компютри, програми за изработване на модели, и технологии за реализацията им с множество продукти. Кои са насоките, тенденциите, които ще влияят върху развитието на дизайна в края на първото десетилетие на XXI век? На дискусията за бъдещето на дизайна Future Design по време на провелия се през февруари в швейцарския курорт Давос Световен икономически форум връзката на дизайна с науката и технологиите беше една от темите, изложени от Paola Antonelli главен уредник за архитектура и дизайн в Музея на модерното изкуство, Ню Йорк. Нейната първа тема беше 3D printing - прецизният процес за бързо производство, разработен от компании като Materialise в Белгия. Тези процеси ще ни позволят да поръчваме продукти, например мебели, които да се моделират от компютър специално за нас. При този вид производство няма да има отпадък и няма да има необходимост от продукти на склад. Новината за дизайнерите и архитектите в България: Вече можем да показваме на клиентите си всякакъв вид 3-мерно онагледяване на пластичните решения, които им предлагаме, а след това и лесната реализация на тези проекти. ..
Тази тенденция на обвързване на цифровите технологии с дизайна и производството върви успоредно с другата ясно очертаваща се тенденция за дизайна на новия век, наречена customisation или personalization изработване според индивидуалните изисквания на клиента, който има повече отвсякога контрол върху вида на продуктите, които купува. На споменатата по-горе дискусия за бъдещето на дизайна, председателствана от Alice Rawsthorn, авторът за дизайн на International Herald Tribune, освен Paola Antonelli участваха още и Hilary Cottam от лондонската агенция Participle; и John Maeda, президент на Rhode Island School of Design (RISD). Според тях основните теми за развитието на дизайна през XXI век ще бъдат: дизайн за останалите 90%; дематериализация; консумация без вина; копнежът за уединение; превеждането на напредъка в науката и технологиите в неща, от които имаме нужда или желаем; решаването на големите социални проблеми на нашето време и моралната отговорност. Според Alice Rawsthorn с настъпването на XXI век новото не е непременно по-добро. “Живеейки в едно пренаситено общество, ние имам предвид най-богатата част от световното население тези 10%, които консумираме повечето от иновациите в дизайна, за разлика от останалите 90%, които не могат да си позволят това, имаме повече, отколкото се нуждаем. Дизайнът е получил ролята на пазарна подпора за част от това разглезено малцинство. ... Изобретяването на нещо красиво и полезно днес не е достатъчно, “добрият дизайн” трябва също така да бъде нещо, което ние да използваме с чиста съвест, без скрупули за това от какво е направен даден продукт, как се продава и как ще се освободим от него.” И все пак според мен очакванията за това как дизайнът ще променя живота ни в бъдеще могат да бъдат оптимистични: в XXI век технологиите вероятно ще осигурят необятни възможности за реализация на едва ли не всяка фантазия на дизайнерите и техните клиенти. Това включва и възможността за максимално приобщаване на произведенията на изкуството в средата, в която живеем. Хубаво е , че и в България тези възможности вече съществуват.
Comments