Skip to main content

Rough Luxe – новата дефиниция на лукса





Факт е, че луксът днес има други измерения. Гладките лъскави повърхности на модерния дизайн за много от нас вече са загубили привлекателността си. И понятието лукс все повече се свързва с изкуството да живееш, а не само да притежаваш. Икономическата криза промени начина на мислене и много от представите ни. Имаме нужда от преоценка и търсим сигурност в истинските неща.  Затова е логично да се появи тази нова философия в дизайна, описвана накратко като Rough Luxe. Това е стил, който на пръв поглед е парадокс - Rough Luxe може да се преведе като груб лукс, нешлифован лукс, суров лукс.  Но представете си грубо оформени или износени елементи на интериора, комбинирани с луксозен текстил, ценни антикварни предмети и картини или други предмети на изкуството така, че да създават атмосфера, разказваща история – това всъщност е целта на любителите на този стил. Това е нов начин на възприемане на лукса като момент от времето, а не само като обект за консумация. Луксът се определя по-скоро като обогатяващо лично изживяване, съвсем не само притежание на скъп предмет.  Rabih Hage, считащ се за автор на понятието, казва: „Автентичност е истинската дефиниция на Rough Luxe”.

Според публикация в Wall Street Journal през месец септември т.г. Rough Luxe е анти-минимализъм и анти-перфектност. Той е  “етюд на противоречия, опит да се помирят античното – или просто старото – с модерното, натрупаното във времето с новопридобитито. Незавършеното, непланираното се разглежда като артистичен дисонанс. За тези, които са мислели за лукса като нещо гладко, лъскаво, полирано и скъпо, грубият лукс ще изглежда несъмнено незавършен, непланиран, доста хаотичен.”
Но, помислете си – никой предмет с история не е в перфектна кондиция и въпреки това той ни харесва точно такъв.

Стиловете и движенията в дизайна се появяват и си отиват, но знае се, че всяка нова ера е поне до определена степен отрицание, реакция на това, което е било до момента. Наистина, това движение в дизайна не започва сега,  и вероятно Rough Luxe скоро ще се превърне в клише, заместващо модерни стилове като shabby (износен, изтъркан) chic, vintage, bohemian и т.н. Но в момента се наблюдава засилен интерес към намерени стари предмети, надпревара да се използват необичайни материали по неочакван начин.
Един от дизайнерите, допринесли за това, е холандецът Piet Hein Eek. Той проектира и произвежда мебели от спасени от изхвърляне дървени предмети, но влага в тях много часове за обработка и усъвършенстване на детайлите.  “Основен икономически принцип на модерното общество е колкото по-малко труд влагаш, толкова повече печелиш. Но аз реших да обърна нещата  като използвам материалите, които хората изхвърлят, и влагам в тях колкото може повече труд. И наистина хората забелязват цялото това внимание, отделено в изработване на продуктите.” Доказателството – шкафът му 'Scrap Wood' е продаден на аукцион във Phillips de Pury & Company още през 2008 г. за £15,000, а мебелите му се радват на нарастващ интерес.
Друг дизайнер с подобен подход е Peter Marigold. Той е един от четирите носители на наградата Designer of the Future (Дизайнер на бъдещето) за 2009 г., давана всяка година от Design Miami/Basel – най-новия и влиятелен панаир за дизайн. Там той показа серията мебели Palindrome, но по-интересен, според мен е шкафът Thin Slice (Тънък резен) от 2008 г., направен от тънко нарязана евкалиптова дървесина върху груба дъбова рамка и шперплат. А секциите евкалиптова дървесина са подредени в последователността, в коята са нарязани, показвайки по този начин кръговете на растежа на самото дърво.
Тенденцията Rough Luxe изпълнява двойна роля – от една страна тя отразява стремежа към автентичност, а от друга – удовлетворява необходимостта от по-рационално използване на материали и енергия. Един красив пример е този шкаф с познатите ни красиви извити форми от минали векове, но изработен от стара, нееднородна дървесина със старинни месингови детайли от Four Hands – американска компания със седалище Austin, Texas.
Вече се употребява и терминът „философията Rough Luxe”, защото освен отделни продукти на дизайна и автори, които харесват този начин на мислене, през последните година-две беше създадена и верига хотели, ресторанти, барове и места за почивка, които са проектирани и обзаведени в съответствие с нея.  Интериорният дизайнер и галерист от Лондон Rabi Hage е всъщност един от създателите на тази верига. Най-голяма популярност има неговият Rough Luxe Hotel, в който стените със следи от напластяванията през годините на използване на старата красива сграда контрастират с луксозното обзавеждане и мекия блясък на ваните от мед.  При влизане в хотела е възможно да си помислите, че строителите не са довършили работата си, но това, което виждате показва точно какво получавате. Както подсказва името му, той съчетава грубото с луксозното – очарователна смес от градска археология, частично шлайфани повърхности, голи дъски на пода, олющени бои и незагладени ръбове в съседство с  великолепни модерни тапети, модерно изкуство, луксозен текстил и най-високо качество обзавеждане. Баните са чисти и луксозни, но и в тях са останали някои груби ръбове и повърхности.
Наистина повечето последователи на този стил виждат в него като основна характериситика търсенето на искреност при изработката, но ако искате да пресъздадете подобна атмосфера, а никак не ви харесва да живеете сред олющени стени, можете да използвате тапетите 'Peeling Paint' на британското студио Gina Pierce Design или само възглавнички и тапицерия за мека мебел от същата серия и със същия мотив – тук автентичността е заместена с реалистично изглеждащо копие.

И ако ви е омръзнало от обикновените хотелски стаи или лъскави бутикови хотели, това свежо изживяване в  Rough Luxe Hotel в Лондон скоро ще можете да изпитате и другаде по света. Защото собствениците имат намерение веригата да нараства. Тя вече включва  хотелVorstadt14 в Швейцария, хижа Cowshed в St Moritz, винена изба в Испания и др., някои от които частна собственост на другия съмишленик и съосновател – Kurt Engelhorn.
В хотел Vorstadt 14 стилът Rough Luxe е представен отново чрез запазване на атмосферата на сградата, която се намира в старинния град Zug на ул. Vorstadt номер 14 и е от 15 век, но с много внимателно обновяване. Тук модерното качество допълва историята и традицията. Хотелът има три напълно различни по стил и атмосфера части с интересните имена FACE (лице) , BRAIN(мозък) и SOUL(душа). На снимките е показана  третата част SOUL - частен апартамент, пълен с история и традиции. Можете да разберете защо е наречена така по невероятната атмосфера, която излъчват те.

Още при откриването си през септември 2008 г. хотелът Rough Luxe е приветстван като новото лице на лукса във време на икономическа криза. Толкова навременно беше появяването му и философията, която отразява той, че днес вече името му се използва като обобщаващо понятие за описание на предмети, стил и начин на живот, споделящи философията за автентичност и възприемане на лукса като обогатяващо лично преживяване, а не само притежание на ценни предмети. Грубият лукс цени вътрешната стойност на предметите, изкуството, културата и хората, които ни заобикалят. Но не си мислете, че е евтин - Kurt Engelhorn е част от едно от най-богатите семейства и е вдъхновител за създаването на веригата Rough Luxe точно защото знае добре какво значи ‘изкуството да живееш’, както казва Rabi Hage. Според него това е всъщност начина на живот на семейството на Kurt Engelhorn – липса на претенциозност, но неизчерпаема енергия за пълноценнен живот и апетит към простите, но с високо качество неща от живота.”

Вероятно за много хора това е само нов маркетингов подход, който използва състоянието на икономиката и настоящите настроения на обществото. Но дори и така да е, популярността на самата идея луксът да бъде източник на обогатяващо лично изживяване, а не показност и неоправдан разточителен блясък вече води до качествени промени в много сфери на живота.
Ще цитирам думите на един от читателите на Apartment Therapy – един от най-популярните сайтове за интериорен дизайн в Америка, но и по света, където се води оживена дискусия по темата: "Повечето хора си купуваха каквото им попадне, особено ако е евтино, вместо да купуват неща, които наистина им харесват и искат да запазят за дълго. Трябваше да се появи рецесията, за да разберем защо искаме нашите евтини, имитиращи истински неща да изглеждат като истинските: защото те са добро качество!"


Казват, че Коко Шанел е вярвала, че луксът е духовна необходимост така, както и любовта – не зная дали грубият, нешлифован лукс би й се харесал, но в стремежа си към автентичност тази тенденция в дизайна наистина отговаря на една духовна необходимост.


___________________________
* Това е оригиналният текст на публикацията ми в Капитал LIGHT "Груб строеж"

Comments

share

"Like movie directors, designers are the keepers of the vision and build the interdisciplinary teams that are needed to achieve it”

Paola Antonelli

Popular posts from this blog

Supersalone shows what the international furniture fair should look like in the future *

 * A translation of my article in "More for the house" photo Temenouzhka Zaharieva After more than a year of restrictions due to the pandemic, which excludes any exhibitions, trade fairs and events, and after several delays, the largest international event dedicated to furniture and interior design - the Milan Fair, although on unusual dates, is a fact. Supersalone , the special event of Salone del Mobile  curated by Stefano Boeri took place from 5 to 10 September 2021.  It proposed a new interesting format that shows what the international furniture fair should look like in the future - with a sustainable design, prevailing digital information, and a holistic approach. In just a few months, Salone del Mobile.Milano managed to organize and hold its special event, which gives hope for a fresh start. Of course, it was limited to the first four of the 24 pavilions at Fiera Milano, where 1,900 projects of almost 69,000 square meters were displayed. But this was actually the goal

My home is my fortress, my office, my gym ...*

 Undoubtedly, 2020 will go down in history as the year in which (almost) we all moved our workplace home. The world we live in, and with it the world of design, is changing at a dizzying rate. And all together we are trying to catch up with the changes, each one in his own way. We learn to live mostly online, while rediscovering some abandoned ways of communicating, such as walking and long phone conversations or communicating in a very small circle. In recent months, we had also to get used to an unexpected development of one of the major global trends - from living in a globalized to living in a local, microworld. With periods of forced closure, our home has become a refuge from the uncertain world outside and a stage for all activities in everyday life. It is no longer a place to cross, but a "base camp". We have learned to appreciate again the importance of the home environment, the yard, the balcony and the garden. And we quickly had to think about what we like in our ho

Впечатленията на К. Грчич от Sofia Design Week

Това е интервюто,което г-н Грчич беше така любезен да ми даде по време на Sofia Design Week миналия юни, публикувано в августовския брой на сп. "Наш дом". Мисля, че би било интересно да се види каква е оценката му, какво предлага на организаторите за в бъдеще и какви са съветите му за младите дизайнери в България: And this is my inteview with K. Grcic included in the latest issue of  magazine Nash dom and its first new format - INTERIORS QUATERLY, which starts with a short history. 2011 is presented with my interview: Share