Факт е, че луксът днес има други измерения. Гладките лъскави повърхности на модерния дизайн за много от нас вече са загубили привлекателността си. И понятието лукс все повече се свързва с изкуството да живееш, а не само да притежаваш. Икономическата криза промени начина на мислене и много от представите ни. Имаме нужда от преоценка и търсим сигурност в истинските неща. Затова е логично да се появи тази нова философия в дизайна, описвана накратко като Rough Luxe. Това е стил, който на пръв поглед е парадокс - Rough Luxe може да се преведе като груб лукс, нешлифован лукс, суров лукс. Но представете си грубо оформени или износени елементи на интериора, комбинирани с луксозен текстил, ценни антикварни предмети и картини или други предмети на изкуството така, че да създават атмосфера, разказваща история – това всъщност е целта на любителите на този стил. Това е нов начин на възприемане на лукса като момент от времето, а не само като обект за консумация. Луксът се определя по-скоро като обогатяващо лично изживяване, съвсем не само притежание на скъп предмет. Rabih Hage, считащ се за автор на понятието, казва: „Автентичност е истинската дефиниция на Rough Luxe”.
Според публикация в Wall Street Journal през месец септември т.г. Rough Luxe е анти-минимализъм и анти-перфектност. Той е “етюд на противоречия, опит да се помирят античното – или просто старото – с модерното, натрупаното във времето с новопридобитито. Незавършеното, непланираното се разглежда като артистичен дисонанс. За тези, които са мислели за лукса като нещо гладко, лъскаво, полирано и скъпо, грубият лукс ще изглежда несъмнено незавършен, непланиран, доста хаотичен.”
Но, помислете си – никой предмет с история не е в перфектна кондиция и въпреки това той ни харесва точно такъв.
Стиловете и движенията в дизайна се появяват и си отиват, но знае се, че всяка нова ера е поне до определена степен отрицание, реакция на това, което е било до момента. Наистина, това движение в дизайна не започва сега, и вероятно Rough Luxe скоро ще се превърне в клише, заместващо модерни стилове като shabby (износен, изтъркан) chic, vintage, bohemian и т.н. Но в момента се наблюдава засилен интерес към намерени стари предмети, надпревара да се използват необичайни материали по неочакван начин.
Друг дизайнер с подобен подход е Peter Marigold. Той е един от четирите носители на наградата Designer of the Future (Дизайнер на бъдещето) за 2009 г., давана всяка година от Design Miami/Basel – най-новия и влиятелен панаир за дизайн. Там той показа серията мебели Palindrome, но по-интересен, според мен е шкафът Thin Slice (Тънък резен) от 2008 г., направен от тънко нарязана евкалиптова дървесина върху груба дъбова рамка и шперплат. А секциите евкалиптова дървесина са подредени в последователността, в коята са нарязани, показвайки по този начин кръговете на растежа на самото дърво.
Тенденцията Rough Luxe изпълнява двойна роля – от една страна тя отразява стремежа към автентичност, а от друга – удовлетворява необходимостта от по-рационално използване на материали и енергия. Един красив пример е този шкаф с познатите ни красиви извити форми от минали векове, но изработен от стара, нееднородна дървесина със старинни месингови детайли от Four Hands – американска компания със седалище Austin, Texas.
Вече се употребява и терминът „философията Rough Luxe”, защото освен отделни продукти на дизайна и автори, които харесват този начин на мислене, през последните година-две беше създадена и верига хотели, ресторанти, барове и места за почивка, които са проектирани и обзаведени в съответствие с нея. Интериорният дизайнер и галерист от Лондон Rabi Hage е всъщност един от създателите на тази верига. Най-голяма популярност има неговият Rough Luxe Hotel, в който стените със следи от напластяванията през годините на използване на старата красива сграда контрастират с луксозното обзавеждане и мекия блясък на ваните от мед. При влизане в хотела е възможно да си помислите, че строителите не са довършили работата си, но това, което виждате показва точно какво получавате. Както подсказва името му, той съчетава грубото с луксозното – очарователна смес от градска археология, частично шлайфани повърхности, голи дъски на пода, олющени бои и незагладени ръбове в съседство с великолепни модерни тапети, модерно изкуство, луксозен текстил и най-високо качество обзавеждане. Баните са чисти и луксозни, но и в тях са останали някои груби ръбове и повърхности.
Наистина повечето последователи на този стил виждат в него като основна характериситика търсенето на искреност при изработката, но ако искате да пресъздадете подобна атмосфера, а никак не ви харесва да живеете сред олющени стени, можете да използвате тапетите 'Peeling Paint' на британското студио Gina Pierce Design или само възглавнички и тапицерия за мека мебел от същата серия и със същия мотив – тук автентичността е заместена с реалистично изглеждащо копие.
И ако ви е омръзнало от обикновените хотелски стаи или лъскави бутикови хотели, това свежо изживяване в Rough Luxe Hotel в Лондон скоро ще можете да изпитате и другаде по света. Защото собствениците имат намерение веригата да нараства. Тя вече включва хотелVorstadt14 в Швейцария, хижа Cowshed в St Moritz, винена изба в Испания и др., някои от които частна собственост на другия съмишленик и съосновател – Kurt Engelhorn.
В хотел Vorstadt 14 стилът Rough Luxe е представен отново чрез запазване на атмосферата на сградата, която се намира в старинния град Zug на ул. Vorstadt номер 14 и е от 15 век, но с много внимателно обновяване. Тук модерното качество допълва историята и традицията. Хотелът има три напълно различни по стил и атмосфера части с интересните имена FACE (лице) , BRAIN(мозък) и SOUL(душа). На снимките е показана третата част SOUL - частен апартамент, пълен с история и традиции. Можете да разберете защо е наречена така по невероятната атмосфера, която излъчват те.
Още при откриването си през септември 2008 г. хотелът Rough Luxe е приветстван като новото лице на лукса във време на икономическа криза. Толкова навременно беше появяването му и философията, която отразява той, че днес вече името му се използва като обобщаващо понятие за описание на предмети, стил и начин на живот, споделящи философията за автентичност и възприемане на лукса като обогатяващо лично преживяване, а не само притежание на ценни предмети. Грубият лукс цени вътрешната стойност на предметите, изкуството, културата и хората, които ни заобикалят. Но не си мислете, че е евтин - Kurt Engelhorn е част от едно от най-богатите семейства и е вдъхновител за създаването на веригата Rough Luxe точно защото знае добре какво значи ‘изкуството да живееш’, както казва Rabi Hage. Според него това е всъщност начина на живот на семейството на Kurt Engelhorn – липса на претенциозност, но неизчерпаема енергия за пълноценнен живот и апетит към простите, но с високо качество неща от живота.”
Вероятно за много хора това е само нов маркетингов подход, който използва състоянието на икономиката и настоящите настроения на обществото. Но дори и така да е, популярността на самата идея луксът да бъде източник на обогатяващо лично изживяване, а не показност и неоправдан разточителен блясък вече води до качествени промени в много сфери на живота.
Ще цитирам думите на един от читателите на Apartment Therapy – един от най-популярните сайтове за интериорен дизайн в Америка, но и по света, където се води оживена дискусия по темата: "Повечето хора си купуваха каквото им попадне, особено ако е евтино, вместо да купуват неща, които наистина им харесват и искат да запазят за дълго. Трябваше да се появи рецесията, за да разберем защо искаме нашите евтини, имитиращи истински неща да изглеждат като истинските: защото те са добро качество!"
Казват, че Коко Шанел е вярвала, че луксът е духовна необходимост така, както и любовта – не зная дали грубият, нешлифован лукс би й се харесал, но в стремежа си към автентичност тази тенденция в дизайна наистина отговаря на една духовна необходимост.
___________________________
* Това е оригиналният текст на публикацията ми в Капитал LIGHT "Груб строеж"
Comments