“Recycling is an important sustainability strategy but recycling the wrong things makes the products perfectly wrong” (William McDonough, American architect who co-authored the book, “Cradle to Cradle,” which defines design as a force for good) - this is a sentence everyone boasting with responsible, eco-, sustainable, etc. designs should remember! Debating Sustainability - NYTimes.com See your product here

Факт е, че луксът днес има други измерения . Гладките лъскави повърхности на модерния дизайн за много от нас вече са загубили привлекателността си. И понятието лукс все повече се свързва с изкуството да живееш, а не само да притежаваш. Икономическата криза промени начина на мислене и много от представите ни. Имаме нужда от преоценка и търсим сигурност в истинските неща.   Затова е логично да се появи тази нова философия в дизайна, описвана накратко като Rough Luxe. Това е стил, който на пръв поглед е парадокс - Rough Luxe може да се преведе като груб лукс, нешлифован лукс, суров лукс.   Но представете си грубо оформени или износени елементи на интериора, комбинирани с луксозен текстил, ценни антикварни предмети и картини или други предмети на изкуството така, че да създават атмосфера, разказваща история – това всъщност е целта на любителите на този стил. Това е нов начин на възприемане на лукса като момент от времето, а не само като обект за консумация. Луксът се определя по-скоро

Това всъщност е темата на една изложба, изследваща новото увлечение на холандските дизайнери към живот на село, но тя е само едно от явленията, показващи ясно оформяща се тенденция за изместване на вниманието на дизайнерите от големите брандове към селското стопанство . Колкото и да звучи изненадващо, тази тенденция си има своя логика – финансовата криза и грижите за екологията доведоха до преосмисляне на нашето съществуване в големите градове, където предизвикателствата и стресът непрекъснато нарастват. От друга страна, с напредване на информационните технологии хората се освободиха от необходимостта да живеят в града, за да бъдат близо до работното си място. А движението за ‘бавно хранене’ помогна да се отмести фокуса от екзотичните и непознати храни в посока към местните и сезонни храни. Забравени зеленчуци и регионални рецепти се преоткриват, а тази настройка на мисленето се разпространява и в други сфери на живота ни и ‘забавянето’ става една желана идея. Стремежът към ‘озелен

Дизайнът като забавление* „Дизайнът е отношение” казва немският дизайнер и типограф Хелмут Шмид, чиято експозиция е част от общо 22-те изложби по време на първата за София Седмица на Дизайна. Но дизайнът е и средство за възпитание, както се разбра от концепцията на изложбата, представена от бутика за дизайн за деца Little Owl . А внушението по време на лекциите на международния Next Identity ( следваща идентичност) Forum беше – дизайнът като забавление. Не самоцелно, но вдъхновено забавление, което води до положителни промени в заобикалящата ни среда. Форумът Next Identity беше предназначен за студенти и професионалисти и беше най-интересната част от програмата на Sofia Design Week . Залата на улица „Оборище” беше запълнена със студенти и млади специалисти в различни области на дизайна – оправдан интерес к ъм с рещата с личностите, които имат значително влияние върху съвременния световен дизайн като арт директора на Лувъра Филип Апелоа, Ерик Кеселс от агенцията KesselsKra

Статията ми е публикувана в Капитал Лайт със заглавие Ricchi e poveri Оптимизъм за бъдещето на дизайна Сякаш имахме нужда от глобалната криза, за да се радваме отново на дизайна в оригиналния смисъл на думата – това са част от коментарите след закриването на най-значителното събитие в света в на дизайна за годината, Мебелния панаир в Милано. Всяка пролет Милано е мястото, където дизайнерите сякаш буквално се надпреварват да представят новите си продукти и където имат шанса да изживеят звездни мигове, това е мястото, където могат да се видят най-чудновати приумици и подходи – за решаване на екологичната или икономическата криза, за рециклиране или просто за привличане на вниманието. Но тук с и зараждат – или по-скоро очертават – новите тенденции в дизайна, поне до следващия панаир. По време на Миланската седмица на дизайна произ водители, търговци и разпространители могат да видят прототипите и новите продукти, подписват се договорите за производство и разпрос

Отвсякъде ни залива информация за глобалната икономическа криза. Както и идеи как да оцелеем в такива условия. А какво се случва с дизайна по време на криза? В американското медийно пространство тече гореща дискусия: обича ли дизайнът кризите?* Някои автори считат, че дизайнът е от индустриите, които са донякъде защитени от икономическите сривове. Основание за това са известни примери от недалечната история: през 30-те години на миналия век, когато модернизмът процъфтяваше въпреки депресията или втората половина на 40-те, когато Италия се очерта като най-динамичния център на световния дизайн при възстановяването си в следвоенните години. Други автори обвиняват популярните телевизионни предавания за дизайн и декорация като тези наHGTV, които се сравняват с дяволско зло, че насърчават свръх-консумация. При последната рецесия през 90-те дизайнерите отговориха чрез работа с евтини материали и намерени предмети . Темата за повторно използване или рециклиране на предмети и материал

Какво всъщност е дизайнът? Какво правят дизайнерите? За многообразието от дейности, свързани с понятието дизайн - от услугите, свързани с графично представяне през множество дисциплини на дизайна, DesignCouncilUK предлага чудесно образно обяснение чрез това кратко филмче, създадено от Lightweight Media. Накратко, заключението е, че така както инженерните науки могат да се изразят с отношението болт-гайка - т.е. създадено от човека към създадено от човека, така дизайнът е отношението между създадения от човека продукт и хората.