Професията ИНТЕРИОРЕН ДИЗАЙНЕР

Тя отдавна вече не е нова за България, но очевидно все още има нужда да се обяснява какво точно прави интериорният дизайнер и защо всеки клиент би имал полза от неговата помощ. И каква е разликата между интериорния дизайнер и декоратора, например. По-долу ще видите международно приетото описание на професията интериорен дизайнер и отговор на всички тези въпроси. Статията съм я писала преди повече от 15 години и за пръв път излезе в трети брой на списанието ДМТ от 2000 година!
По-късно започнах да намирам цитирани и нецитирани извадки и копия на тази статия в различни сайтове и блогове - явно темата все още е актуална и затова копирам публикацията си и тук:

Необходима ли е професията дизайнер

Теменужка Захариева*  Дефиниция на професията дизайнер на интериора, приета от Международната федерация на дизайнерите на интериор през 1983 г.: “Професионалният дизайнер на интериор е човек, квалифициран чрез образование, опит и признати умения, който: ▪ идентифицира, проучва и творчески решава проблеми, отнасящи се до функциите и качеството на интериорната среда ▪ осъществява услуги, свързани с интериорни пространства и включващи програмиране, проектен анализ, пространствено планиране, естетика и контрол върху процеса на работа, използвайки специализираните си познания по конструкция на интериора, строителни системи и компоненти, строителни разпоредби, оборудване, материали и обзавеждане ▪ подготвя чертежи и документи, свързани с проекта на интериорните пространства, за да подобри качеството на живот и защити здравето, безопасността и благополучието на обществото.” Прелиствайки различни вестници и неспециализирани списания, на всеки от нас се е случвало да попадне на думата дизайнер. Обикновено се оказва, че трябва да разбираме моден дизайнер, независимо че модата е само една минимална част от света на дизайна. Причината за това, струва ми се, не е в ограниченото мислене, а в липсата на достатъчно информация в пресата и все още незаслужено слабата популярност на професията като цяло. От друга страна, все повече се увеличават възможностите за избор на мебели, материали и аксесоари за обзавеждане, както и броят на фирмите, които ги предлагат. Защо е необходима професията дизайнер на интериора? Не защото е модно или защото всеки сам не може някак си да се обзаведе, а защото обзавеждането не включва само закупуване на нови мебели, нито дори и нови тапети, плочки или пердета. Всички имаме собствен вкус и идеи за това как трябва да изглежда нашият дом. Но не всички имаме информация как може да се реализират идеите ни. И дали те ни осигуряват максимален уют, удобство и безопасност? Дали не е възможно да ги осъществим с по-малко разходи и главоболия?" Задачата на дизайнера на интериор (за кратко по-нататък ще използвам съкращението ДИ) е да осигури на своя клиент най-доброто обзавеждане с възможно най-високото качество, което може да си позволи съобразно с бюджета му. Качеството обаче е нещо, за което всеки има своя собствена представа. Изясняването на идеите за предстоящия проект е първият и най-важен етап от осъществяването му. В процеса на работа ДИ се запознава с вкусовете и навиците на клиентите си, за да може максимално да удовлетвори техните функционални и естетически изисквания и едновременно с това да предложи най-ефективно решение на поставените задачи. За осъществяването на проекта ДИ предлага по няколко варианта: схеми с най-обща концепция, подробно разположение на групите мебели, план за осветление, цветови комбинации и т.н. Когато е постигнато съгласие по общата концепция на дизайна, ДИ осигурява подробни чертежи за всеки един от елементите на проекта, както и мостри на предлаганите материали за обзавеждане – интериорен текстил, тапети, цветни схеми. Той е лицето, което може да осигури реализацията на проекта, да координира цялостната работа по изпълнението му. ДИ може да ни бъде полезен както при проектирането на големи търговски и офиспространства, така и при по-малки проекти – например само при ремонта на една малка стая или за проектиране на ново бюро в детската стая. Той би могъл само да ни посъветва за най-доброто, което пазарът предлага за решаване на нашия проблем, или да ни запознае с последните тенденции в областта на интериора и мебелния дизайн. При проектиране на интериора дизайнерът използва знанията си за дизайн,безопасност, осветление, пропорции и цветни хармонии. Той е запознат много добре с използваните материали, тяхното умело съчетание, устойчивост и качество. ДИ трябва да бъде в състояние да прецени до колко съвместими стилово са мебелите, предметите и материалите от интериора.Най-добрият вариант за успешна работа е, когато архитектът и ДИ работят съвместно още от самото начало и взаимно се допълват в полза на клиента. Така всички възможни проблеми, свързани с несъответствие между желаните функции на помещенията и тяхното разпределение или с начина им на реализация, могат да бъдат преодолени още в  самото начало с минимални разходи на всякакви усилия и средства. Дизайнерът на интериора не е декоратор. Работата на декоратора е много по-ограничена и се фокусира повече върху украсата на дома, свързана главно с подвижните елементи: пердета, килими, мебели и дребни предмети за украса като картини, вази и огледала, или с избора на тапети и подходяща цветова схема. При работата си дизайнерът на интериора поставя ударението повече върху основното планиране и функционалния дизайн на вътрешните пространства, отколкото на декорацията. Той решава също така технически проблеми като осветлението и акустиката. С повечето други професии ние обикновено се съобразяваме, признавайки си, че юристът например знае правната материя по-добре от нас, потискайки съмненията си или първоначалното си недоверие. Приемаме и болката при зъболекаря, знаейки, че той е квалифициран да се справи по-добре от нас с проблема ни. Да приемем работата на дизайнера на интериор обаче се оказва доста по-трудно, тъй като процесът, свързан с дизайна, не се очаква да бъде полезен, нито да бъде извън нашата компетентност. Клиентите все още вярват, че това е просто процес на прилагане на добрия вкус, който те самите биха могли да осъществят, стига да имат достатъчно време. Това погрешно мнение се променя постепенно, особено в страните, където се прокарват вече специални лицензирани правила, които признават и регулират професията като една от основните, допринасящи за подобряване (или заплашващи) здравето, безопасността и благополучието на нейните потребители. Известни са случаи на пожари в хотелски сгради, където животът на посетителите е бил в опасност не поради архитектурна грешка на конструкцията на сградата, а заради токсичните газове от изгорелите материали, избрани от дизайнера на интериора. Такива грешки в големи търговски пространства могат да бъдат фатални. Въпреки, че не е съвсем “млада”, професията дизайнер на интериора вече навлиза и у нас. Цитираната по-горе дефиниция на Международната федерация на дизайнерите на интериор е приета през 1983 г., но самата федерация е създадена още през 1963 г. в Дания като група от професионални общества и образователни организации от цял свят с цел да се повишат стандартът на работа и авторитетът на професията. Освен нея в света съществуват множество професионални организации със своите правила и изисквания за членство, на първо място между които е изискването за професионално образование и опит.Темата за професионално образование е обширна. Самата професия дизайнер, част от която е и професията на дизайнера на интериор, е много обхватна. Това е резултат от факта, че дизайнът е навсякъде около нас, във всички сфери на живота и ролята му нараства все повече във всекидневието както у дома, така и в големите офиси и бизнессгради. Добрият дизайн може да привлече повече клиенти, да създаде привлекателен образ на фирмата, да внушава идеи и представи.  Тенденцията на увеличаващ се интерес към дизайна като цяло важи в пълна сила и за интериора. Все повече нараства броят на специализираните и популярни издания, увеличава се и броят на дизайнерските фирми, предлагащи услугите си и в областта на интериорния дизайн. Вече се счита за задължително представянето на триизмерен компютърен проект на клиента, което обаче, понякога помага да се скрие липсата на цялостна концепция. В страните с натрупан опит в тази сфера се наблюдава ориентиране на интериорния дизайн към два противоположни полюса: все по-силно обособяване на работата в мащабни проекти, изпълнявани от големи фирми с многоброен персонал, или малки индивидуални проекти за частни жилища или малки търговски интериори. Последните рядко биха заинтересували големите дизайнерски фирми и най-често те се осъществяват от индивидуални професионалисти, които са в състояние да подходят към проекта с много по-голямо внимание към личните предпочитания и вкусове на клиента. Всичко това води и до по-голяма специализация в интериорния дизайн и, да се надяваме, в предлагане на значително по-високо качество. Основна задача на дизайнера на интериора в професионално отношение е да повишава качеството ни на живот. А то съвсем не се състои в лъскави жилища и офиси със скъпи мебели и непременно алуминиева дограма. “Във всяка организация хората са най-скъпият и динамичен елемент. Направете ги ефективни и разходите за дизайн се възвръщат многократно” – казва Джордж Ларсън, председател на “Larson Associates” – една от водещите дизайнерски компании в САЩ. Това изискване би могло със същата степен да се отнесе и към организацията на домашното пространство. Продуктивността ни, удобството и в крайна сметка качеството ни на живот и организацията на работата ни зависят не от бързото и ефектното на вид решаване на пространствените задачи в интериора, а от правилното им решаване. Затова е необходима специализирана помощ както за решаване на проблемите във всяка останала област на нашия живот.  Много клиенти не разбират процеса на проектиране, а той непременно е свързан с първоначално време на опознаване и проучване – за двете страни. Дизайнерът задава много въпроси: “Какъв е вашият стил? Какви материали предпочитате? Какви ценности и идеи искате да внушите на потенциалните си клиенти?" и т.н. При отговаряне на въпросите клиентът постепенно си изяснява понятията, конкретизира представите си и комуникациите се осъществяват вече на един взаимно по-разбираем език. В процеса на работа клиентите наблюдават себе си, работата си, откриват грешки и неефективност в собствената си организация, които дизайнерът може да им помогне да решат заедно. Така добрият дизайн може да увеличи продуктивността на фирмата, да подобри имиджа ú, да привлича повече клиенти. По същия начин интериорът на дома ни е от съществено значение за начина ни на живот. Ние всички изразходваме много време, усилия и средства, за да го направим максимално удобен, уютен и красив. За повечето от нас нашият дом представлява може би най-голямата ни инвестиция. Струва си да направим всичко, за да се чувстваме добре в него и да избегнем недомислени решения, неприятни грешки и излишни разходи. Той все пак ще ни служи много по-дълго от една дреха или чифт обувки. *Авторът на статията е специализирал "Дизайн на интериора" в университета “Родек интернешанъл” – Брайтън.  Много се надявам с този материал да допринеса за изясняване на понятията и за ползотворна работа на всички интериорни дизайнери. Моля, не забравяйте да цитирате източника и автора, когато използвате текста ми. Share