“The idea that design is the development of a series of progressive sketches is romantic and not very accurate,”

Charles Eames noted back in 1964.

Saturday, March 28, 2009

Дизайн по време на криза



Отвсякъде ни залива информация за глобалната икономическа криза. Както и идеи как да оцелеем в такива условия. А какво се случва с дизайна по време на криза? В американското медийно пространство тече гореща дискусия: обича ли дизайнът кризите?* Някои автори считат, че дизайнът е от индустриите, които са донякъде защитени от икономическите сривове. Основание за това са известни примери от недалечната история: през 30-те години на миналия век, когато модернизмът процъфтяваше въпреки депресията или втората половина на 40-те, когато Италия се очерта като най-динамичния център на световния дизайн при възстановяването си в следвоенните години. Други автори обвиняват популярните телевизионни предавания за дизайн и декорация като тези наHGTV, които се сравняват с дяволско зло, че насърчават свръх-консумация.

При последната рецесия през 90-те дизайнерите отговориха чрез работа с евтини материали и намерени предмети. Темата за повторно използване или рециклиране на предмети и материали днес отново е актуална, но вече не само заради грижа към природните ресурси.

Ето няколко оригинални идеи: вместо да използват възобновяващи се материали, дизайнерите от британската компания Reestore използват употребявани продукти или части от тях. Светещата масичка Silvana, създадена от създателя на Reestore - дизайнера Max McMurdo - е направена от барабан на пералня и полирано стъкло за плот. Той е известен със способността си да създава функционални мебели от отпадъци или вече ненужни предмети. Други популярни техни продукти са фотьойла Annie от количка за пазаруване и дивана Max, направен от чугунена вана.

А компанията Stuart Karten Design от Лос Анжелис предлага на американците вместо да крият доларите си под матраците, да ги използват за абажур - стотици от тях са окачени на проектирания от тях полилей Kurrency. Целта им, според собственика на компанията Stuart Karten , е да предизвикат колкото може повече разговори по темата кой ги има, кой ги контролира и как те влияят върху хората и политиката. Авторите са предвидили варианти и в песос и евро.

Двете най-важни събития в света на мебелния дизайн в началото на годината – панаирът в Кьолн и Парижкото изложение Maison et Objet отбелязаха значителен спад на посетителите, а на панаира в Кьолн и липса на някои от най-големите производители. Факт е, че в трудни времена хората се обръщат назад, за да видят как техните предшественици са справяли, или да се опрат на признати вече майстори и постижения. Най-забележителната част от панаира в Кьолн според наблюдателите бяха преиздания на мебели на утвърдени дизайнери от миналия век и предложенията на младите таланти. ClassiCon представиха мебели на известния бразилски дизайнер Sergio Rodrigues, за когото се твърди, че е отговорен за оформянето на Бразилската естетика през средата на миналия век и днес все още продължава да й оказва влияние.

Ligne Roset също предложиха четири преиздания на класически модернистични мебели на Pierre Paulin.

Другото средство, към което обикновено се прибягва във време на социална несигурност и икономически спад, е цвета - за ободряване и успокоение. Примерите се много: от Gerrit Rietveld и неговия Red and Blue Chair 1(917 г). до въздействащия дизайн на италианската група Memphis през 80-те цветът е вдъхновил много от т.нар. икони на дизайна. Това е и едно от ‘лекарствата’ срещу кризата, предложени от Maison et Objet през януари в Париж – многоцветност. Предметите се обличат в цвят, но с графичния език на компютрите – в разноцветни пиксели като дивана Rue du Jour на Cristphe Delcourt.

За разлика от Кьолн и Париж, обаче, на ежегодния мебелен панаир в Стокхолм този месец сякаш малко се беше променило. Но това вероятно е естествено, защото излишеството никога не е било на дневен ред в Скандинавския дизайн. Принципите му за простота, трайност, високо качество, екологичност и практичност без лекомислени украси сякаш най-точно отговарят на изискванията на времето. Независимо, че в предишни години някои критици са го определяли като малко скучен и неспособен да реагира на променящите се времена и новите изисквания, както пише сп. Wallpaper*, „Сега те се смеят последни, докато някои защитници на бомбастичния дизайн се покриват в сянката със своите претенциозни позлатени творения”.

В отговор на кризата там се появи маса с колан – „да ограничава повърхността й, за да не се разрасне извън лимита”, както обяснява авторката, младата шведска дизайнерка Anna Kraitz . Масата е част от нейната колекция за компанията Kallemo.

Дизайнерите по дефиниция умеят да решават проблемите, да поглеждат под различен ъгъл към тях и да разработват находчиви решения. Това всъщност е и ролята на дизайна – да повишава качеството на живота ни. И ако през последните години дизайнът беше започнал да се възприема като изкуство, с модата на лимитираните серии, появата на множество галерии за дизайн и неимоверно високи цени на аукциони за мебели и други предмети за интериора, вероятно „през идващите бедни години ще има по-малко дизайн, но много по-добър дизайн” – думите са на Paola Antonelli, главен куратор за архитектура и дизайн в Музея на модерното изкуство.

И не само под натиска на икономическата криза, но и заради нарасналата отговорност на потребителите към това какво купуват и как то влияе върху околната среда, дизайнерите все по-често ще използват възобновяващи се природни ресурси и все по-често ще се опитват да да създават предмети с дълготрайна стойност и високо качество, но добре проектирани с реални естетически качества, а не показна еко-съвест или спестовност. Зашото някои от тези мебели, направени от рециклирани продукти често гълтат толкова време и материали за създаването им, че влиянието върху околната среда е по-скоро негативно.

Още за дизайна и рецесията можете да видите тук и тук.

-----------

* това е оригиналът на текста ми, публикуван в Капитал Лайт вчера

ShareThis