“The idea that design is the development of a series of progressive sketches is romantic and not very accurate,”

Charles Eames noted back in 1964.

Friday, April 25, 2008

Дизайнът на 21-ви век

Това е част от моята статия в сп. "Наш дом" под заглавие "Нова технология за 3D онагледяване и реализация на мебели ":

Искате ли да имате мебели, произведени специално за вас, и то в свободна форма, подобни на тези на Заха Хадид? Или в антрето да ви посреща любимата ви скулптура, а в масичката си за кафе да вградите например копие на съд от панагюрското съкровище? Това не са фантазии, а съвсем реални възможности, осъществими в днешно време ­ в България! С помощта на цифровите технологии дизайнерите вече имат невероятни възможности за персонификация на услугите и продуктите, които предлагат. Това всъщност е може би основната характеристика на новото столетие, що се отнася до дизайна. Разбира се, 3D принтерите и технологиите за разработка на прототипи се появиха в края на XX век, но днес не става въпрос само за прототипи, а за реални продукти, изработени с помощта на компютри, програми за изработване на модели, и технологии за реализацията им с множество продукти. Кои са насоките, тенденциите, които ще влияят върху развитието на дизайна в края на първото десетилетие на XXI век? На дискусията за бъдещето на дизайна Future Design по време на провелия се през февруари в швейцарския курорт Давос Световен икономически форум връзката на дизайна с науката и технологиите беше една от темите, изложени от Paola Antonelli ­ главен уредник за архитектура и дизайн в Музея на модерното изкуство, Ню Йорк. Нейната първа тема беше 3D printing ­- прецизният процес за бързо производство, разработен от компании като Materialise в Белгия. Тези процеси ще ни позволят да поръчваме продукти, например мебели, които да се моделират от компютър специално за нас. При този вид производство няма да има отпадък и няма да има необходимост от продукти на склад. Новината за дизайнерите и архитектите в България: Вече можем да показваме на клиентите си всякакъв вид 3-мерно онагледяване на пластичните решения, които им предлагаме, а след това и лесната реализация на тези проекти. ..

Тази тенденция на обвързване на цифровите технологии с дизайна и производството върви успоредно с другата ясно очертаваща се тенденция за дизайна на новия век, наречена customisation или personalization ­ изработване според индивидуалните изисквания на клиента, който има повече отвсякога контрол върху вида на продуктите, които купува. На споменатата по-горе дискусия за бъдещето на дизайна, председателствана от Alice Rawsthorn, авторът за дизайн на International Herald Tribune, освен Paola Antonelli участваха още и Hilary Cottam от лондонската агенция Participle; и John Maeda, президент на Rhode Island School of Design (RISD). Според тях основните теми за развитието на дизайна през XXI век ще бъдат: дизайн за останалите 90%; дематериализация; консумация без вина; копнежът за уединение; превеждането на напредъка в науката и технологиите в неща, от които имаме нужда или желаем; решаването на големите социални проблеми на нашето време и моралната отговорност. Според Alice Rawsthorn с настъпването на XXI век новото не е непременно по-добро. “Живеейки в едно пренаситено общество, ние ­ имам предвид най-богатата част от световното население ­ тези 10%, които консумираме повечето от иновациите в дизайна, за разлика от останалите 90%, които не могат да си позволят това, имаме повече, отколкото се нуждаем. Дизайнът е получил ролята на пазарна подпора за част от това разглезено малцинство. ... Изобретяването на нещо красиво и полезно днес не е достатъчно, “добрият дизайн” трябва също така да бъде нещо, което ние да използваме с чиста съвест, без скрупули за това от какво е направен даден продукт, как се продава и как ще се освободим от него.” И все пак според мен очакванията за това как дизайнът ще променя живота ни в бъдеще могат да бъдат оптимистични: в XXI век технологиите вероятно ще осигурят необятни възможности за реализация на едва ли не всяка фантазия на дизайнерите и техните клиенти. Това включва и възможността за максимално приобщаване на произведенията на изкуството в средата, в която живеем. Хубаво е , че и в България тези възможности вече съществуват.

ShareThis